НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

6.38. Следването ми в чужбина

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ ТОМ 4
Алтернативен линк

38. Следването ми в чужбина

След свършването на студентския конгрес, по препоръките на един наш професор, трябваше да отида в гр. Познан, при един много известен на Запад негов колега, професор - Винярски, завършили заедно в Париж - Сорбоната. Понеже езикът ми беше непознат, затова на първо време останах във Варшава, като записах една висша журналистическа академия, за да мога по този начин да вляза във връзка с интелигенцията и специално да изуча полски език. Полският народ, който в своята история е минал през много критични завои, подобно на българския народ, ми оказа доста силно влияние. Голяма разлика съществуваше между двата славянски народа. Докато българският народ е сериозен, мълчалив, трудолюбив, с един твърд характер, напротив -полският народ е много приветлив, крайно общителен, с добро възпитание и силно развито чувство на самоуважение. Другите народи, които непосредствено имах възможност да наблюдавам, като румънския, югославския, чехския, унгарския, германския, в сравнение с полския народ, последният се отличаваше с една голяма мекота, с едни прекрасни отношения в семейството и обществото. Жената там е поставена на едно високо положение. В това отношение другите народи са изостанали доста назад. Специално Варшава беше населена с много чужденци. Там руското влияние най-силно се чувстваше по отношение на архитектурата и битовите условия. Докато по на запад от Варшава, като Познан, Катовица и пр. по-голяма влияние е упражнила немската култура.

В скоро време успях да навляза в средите на интелигенцията и по този начин по-непосредствено да се опозная с културата, с науката, изкуството и духовния живот на полския народ. Католицизмът в Полша играеше много голяма роля в живота на народа. Това религиозно чувство в полския народ беше една полировка, изпълнена повечето с външни церемонии, докато изкуството беше пробило по-дълбоки корени в психиката на народа.

Живеех в един студентски дом, който по големина беше втори в света и в него се чувстваше повече международния дух, тъй като там имаше много студенти чужденци. Там успях да си създам връзки с всички студенти от обитаващите там народи. Академията, която следвах ми допадна, защото моята професионална ориентация беше насочена към публицистика. За мен науката имаше предмет за това, което е станало, журналистиката - за това, което става в живота, а публицистиката се стреми да проникне в бъдещето. Те са пророците и апостолите на новото, което идваше в света. Тази ориентация си я носих още то България. След двегодишно престояване, аз отидох в Познан, където започнах да работя върху докторската си теза: „Дунавският проблем от гледище на международното право". Тази тема представляваше за мен интерес, защото този въпрос засягаше цялата европейска, стопанска, политическа и културна история. Освен това в Полша на тази тема нямаше почти никакви трудове и професорът имаше амбицията да остави една следа в тяхната литература чрез този труд.

Професорът беше човек с голяма ерудиция, голям познавач по международно право, но същевременно крайно взискателен към своите студенти, даже някои негови колеги се чудеха, как съм отишъл при него, тъй като досега само двама души, и то негови асистенти, са вземали докторати при него и то едва с тройка. Пребиваването ми в Полша беше в годините 1933-1938 г.

В началото чувствах един страх и безпокойство, но в процеса на работата се учудих, че при него ще изработя един сериозен научен похват, който впоследствие ще улесни моята публицистична дейност.

Психологията на гражданите на този град беше много по-различна от тази, на Варшава. Те бяха по-недостъпни, мълчаливи и сериозни.

Настъпи 1934 г. През това време аз се опознах с обществените среди, започнах да сътруднича в ежедневната преса, говорих по радиото и пр.

По това време международната обстановка беше в твърде критични политически моменти, фашизмът се изправяше като една сила, която претендираше да разреши социалните проблеми. Това беше един параван, под който се прикриваха шовинистичните и империалистическите интереси на Италия и специално на Германия. Много будно следях всички политически събития, които ставаха в Европа, понеже бяха във връзка с моята докторска теза, която се явяваше като един комплекс на всички стопански, културни и политически отношения между народите.

Сведенията, които получавах от България, бяха доста тревожни, тъй като обществените сили в България бяха така раздробени, разкъсани, почиващи на лични или на съсловни интереси, без някакви перспективи, или идеали за българския народ. При тази политическа неориентираност, при лошата стопанска обстановка, в която се намираше българския народ, в България се създаде една нова обществена сила, която имаше повече корените си в интелигенцията, отколкото в обществените слоеве на българския народ. Тази дребна обществена сила си поставяше голямата задача да изведе българския народ от безпътицата. Българският народ се намираше в крайна стопанска оскъдица, която беше като последствие от големите наводнения, които станаха в Дунавската равнина и от компрометираната житна реколта. Това положение се отрази най-силно върху селското население. Българската държава се намираше при крайни бюджетни затруднения, винаги завършващи с дефицити. Тежките репарации много мъчно можеха да се изплащат.

Също така и чиновничеството се намери в едно трудно положение. Това беше един тежък социален въпрос. Чиновничеството беше станало като разменна монета между партийните щабове.

Точно в това време, когато получавах тези сведения за България, аз изготвих една сказка, която исках да изнеса пред Варшавското радио на тема: „Декадансът на политическите партии в България". За мен безкръвната революция, както я наричаха, ми даде сигнал да се завърна в България.

На 19.V.1934 г. се извърши политически преврат в България от армията, в лицето на офицерската организация „Военен съюз". Този преврат те нарекоха „мирна революция".

Няма да разлиствам страниците на политическата история на България, но ще направя една малка скица на вътрешното и външно положение на България. Вътре в страната политическият живот преминаваше през една страшна корупция, пълна обществена деморализация в партийните щабове. Това положение се намираше, както подчертахме, под знака на една страшна стопанска криза. Външнополитическото положение на страната също беше в задънена улица. България беше обкръжена от два политически съюза. Първият - Балканският пакт, в който влизаха Югославия, Румъния, Гърция и Турция; вторият - малкото съглашение, образувано от Чехословакия, Югославия и Румъния. Извън тези пактове международната обстановка, специално в кръга на европейските държави, беше под знака на революционна подготовка, издигаха се повици за социални реформи.

При тази обстановка се извърши в България делото на 19 май 1934 г. При тези събития, които ставаха в България, аз се завърнах отново в отечеството си, за да мога на самото място да се ориентирам и си извадя съответните заключения.

Предприетите стопански реформи, чрез рецептите на монополистите, нямаха тази творческа сила, за да оставят някакви дълбоки следи в стопанската структура на България. Силните удари, нанесени срещу синдикалните организации, които дотогава имаха дълбоки корени в обществото, не оказаха никакво социално преобразование чрез казионните професионални организации.

Изобщо борбите, които се водеха, от една страна - от обществено - политическите сили, а от друга - армията, в лицето на Военния съюз, имаха повече личен характер, в който голяма роля играеше и короната, без да има някакви дълбоки устреми за социални преобразования в страната.

При тази обстановка на нещата, която проверих на самото място, особено с безрезултатните опити на Дирекцията на обновата, най-вече от дребнавите лични и кариеристични амбиции на нейните главни функционери, аз получих едно пълно разочарование.

Тук давам тези няколко бележки, за да изтъкна дълбокия и реалистичен поглед на Учителя по отношение на тези безрезултатни социални опити, извършени от хора, на които не само липсва онзи дълбок и искрен интерес и дълг към народа, но и хора, които вършеха своите лични сделки върху гърба на народа и го използваха най-користно. По този повод отидох при Учителя и настоявах да ми каже Своето мнение по всичко, което става в българската действителност. След като ми направи един дълбок анализ на целия хаос, който цареше в българската действителност, Той много фигуративно, в края, заключи със следната фраза: „Всичко, което става в България, слага малко кимион върху българското ястие." Кимион беше подправка, която се слагаше към гозбите. А извършителят на преврата се казваше Кимион Георгиев. И от тук Учителят дава своето заключение.

Тази кратка, но съдържателна фраза ми отвори очите, да видя с погледа на Мъдреца едно положение, което нищо не обещаваше. Убедих се, че всички обществени деятели, в лицето и на короната, не притежаваха нито едно от качествата, които Учителят смяташе като най-голяма необходимост за един държавен мъж - честност, справедливост, крайна интелигентност и благородство. Тези качества не се отнасяха само към българските общественици, но и към обществениците на всички държави. И действително, всичките народи, в лицето на цялото човечество, минаваха през едни неестествени пътища в своето развитие. Диктатурите, в лицето на оторитарните режими, не само че узурпираха много демократични свободи, извоювани с кръвта на народите през вековете, но и не даваха никакви условия да се посеят семената на едно обществено обновление и международно стопанско и политическо сътрудничество. При тази обстановка аз отново се завърнах в Полша, след като престоях тук 6 месеца, за да си взема университетските изпити и закръгля висшите си образования с докторска титла. Тезата ми беше отпечатана и аз отново се завърнах в България в края на 1937 г. Отначало се отдадох на публицистична дейност, подготвях някои малки книжки с не особено значение. Вземах участие в разните кръжоци по международни проучвания, без да имам някакви конкретни обществени насоки.

Годината 1938 беше много решителна за мен. С безпокойство следях международните събития и исках на всяка цена да получа една голяма ориентация не само за техния ход, но и за тяхната историческа стойност по отношение съдбата на народите. В мрежата на тези мои разсъждения, една вечер отидох при Учителя, с намерението чрез Неговата интервенция да мога да трасирам един път, който ще даде действително отговор на моите вътрешни социални въжделения. Исках да работя в общественото поле и да посветя усилията си за прогреса на човечеството.

В този момент Хитлер развяваше своите знамена и превземаше територия след територия без война. Неговата агресия беше насочена към Чехословакия. На 26.IX. 1939 г. Хитлер направи следната декларация: „Ако на 1 октомври (1938 г.) Судетската област не бъде предадена на Германия, то аз, Хитлер, сам ще се отправя като пръв войник против Чехословакия".

Изобщо политическата атмосфера в България се тонираше от германс-ката. Тази вечер аз бях отишъл при Учителя, точно от Него да добия критерий за всичките тези политически движения, които претендираха, че ще дадат правилно разрешение не само на междудържавните отношения, но и на социалния въпрос, който чакаше своето разрешение.

След дългият разговор, който имах с Учителя, след като му представих в този разговор диспозицията на една книга, под заглавие „Светът пред нова ера", Той стана прав, погледна ме много внушително, повиши тона на гласа си и твърдо заключи: „Хитлер е един глупак и всички, които биха наливали вода във воденицата на Хитлер, ще носят същото име". Тези думи се запечатаха така дълбоко в моето съзнание, че през целия период на Втората световна война, те бяха критерий във всичките ми обществени начинания. Като резултат от този разговор, Учителят ме накара да напиша една книга за Балканското споразумение, а другата книга - „Светът пред нова ера" да остане за след войната. Действително аз написах една малка книга за Балканското споразумение под заглавието „Нашата външна политика", издадена през 1939 г. Никога няма да забравя този важен разговор с Учителя, защото Той ми отвори очите да виждам истината, без всякакви украшения и заблуждения.

Свидетел на този паметен разговор беше музикантът Асен Арнаудов. По-късно той замина да учи арфа в Мюнхен, през времето на най-големите американски бомбардировки над града. Така той, от свидетел, се обърна на очевидец на думите на Учителя.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ