- Мили братя и сестри, днес се събрахме да отпразнуваме светлия Рожден ден на нашата обична сестра Стефка, която е между нас!* [*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 943—967.]
С еднократно мълчание и молитва, да изпратим една светла мисъл към тази душа, и да я благословим с нашето присъствие! Коя песен сестра рекох искате да изпеем?
- „Небето се отваря”. Молитва - „Добрата молитва”.
- Господ да благослови сестра Стефка, да изпълни волята Божия, да стане добра ученичка, една от най-прилежните! И нейните близки да бъдат благословени!
Ней-напред Учителя почерпва от житото. Всеки си взима по няколко зърна жито - едни да изяде, други да посади.
След това разчупва питата, и раздава на всички по едно парче. Първото на Стефка, после на брат Любомир и така на всички.
Всички си хапват от топлия хлебец, и някой плод. Всеки раздава от своите плодове и на другите.
Много е сладко яденето, но чиниите остават пак пълни! Хлябът пак е цял, чинията с житото е още по-пълна! Яде се бавно и с размишление.
Крумчо яде хлебеца си с крушка. Мълчи и е благодарен.
УЧИТЕЛЯТ ЩЕ ГОВОРИ
- Любезни братя и сестри, пожелавам ви да се събирате все на такива светли тържества, да се обичате и уважавате помежду си!
За Любовта, няма прегради. На който и свят да се намирате, работете с Любов. А светът е един и същ - няма разлика между душите. Ето, тук сме се събрали представители на Невидимия свят, и представители на Земята. Виждаме, че пътищата на великата Божия Любов, са неизчерпаеми. Любовта събира душите. За нея няма прегради. Няма значение светът, дори и развитието. В такива изключителни случаи, могат да се съберат заедно приятели с различен стадий на развитие.
Аз поздравявам сестрата Стефка, пожелавам й да се върне окрилена от тази среща, и с нов подтик в душата си да служи на Бога!
