- Какво ще ме попиташ Беба? На твое разположение съм! (Брат Любомир наричаше майка ми „Беба”) [*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 884-887, за да чуете коя е онази, наречена „Беба”]
- Моля те, упътвай ме братко, как трябва да се държа с околните си в къщата ми? Много ми е мъчно, че са така студени и се държат така лошо с мене!
- Какво ти липсва? Непостигнати амбиции? Любовта е при теб. Приеми я с любов. И не искай продънената бъчва, да се напълни по някакъв начин! Бъди снизходителна към тези души! Те нямат твоята светлина! Проявявай се разумно!
Не тъгувай, че не те обичат и се радвай, че има такива хора, които не те обичат и са жестоки с тебе! Така ти ще разбереш по-добре великата Любов, моята възвишена Любов, милосърдието в моето сърце към теб, снизходителността ми и пълнотата ми, готовност за саможертва!
Примири се с този факт, че не те обичат, ще ти стане по-леко!
На Бога благодари. Не изисквай всичко изведнъж. Те ще те обикнат, но не се~а. Радвай се, благодари, не тъгувай, защото умъчняваш и мене.
Вярно е, че не ти е достатъчна само моята любов. Би трябвало да е тъкмо обратното. След като имаш тази велика Любов, за разлика от повечето хора, това ще те задоволи и изпълни сърцето ти с вечна радост!
Радвай се моя скъпа душа!
Друго ще питаш ли? Там ми е тежко като отида! Но ме радва великата твоя братска любов!
С тях и с тебе ще живея винаги! Живейте с тях, и ги прославяйте!
„ Любовта възвисете, на Бога служете, роман напишете, в който изразете великата Божия Любов – подтик за живота нов.”
- Благодаря ти братко за голямата ти обич и беззаветна любов към мене, и към Величка и Благовест! Бог да те благослови! Амин! Тъй да бъде!
„О, мила моя Беба, ръка ми протегни - да литнем в небесата сини, като две същества любими!
Къде ли да те заведа - не зная! Тук вред е Светлина! Душата ми от щастие сияе, любимо мое същество!
Където и да идем двама, еднакво ще се радвам аз! Навред звезди сияят, излъчват светлина!
Кажи ми ти къде ще искаш, да спреме ний сега? Може би на оная - звездата синя? Бил съм там не веднъж!
