СЛОВО, ДЪРЖАНО НА 27 ОКТОМВРИ 1979 г., събота следобед, 4 часа и 20 минути
Моя възлюблена Стефка, аз съм все край тебе! Усещаш ли ме?
Димата е лабиринт, не попадай в тунелите. Не е далечно времето, когато ще бъдем заедно.
Още малко имаш тука работа!
Не се вживявай от тези хора, които са край теб. Гледай на тях като малки, непослушни деца, наблюдавай ги като публика, те са на сцената. Те сега играят своя театър.
Ти вече изигра твоя! Не пречи на другите да си изиграят представлението докрай! Запомни, че си публика, а не действащо лице. Разликата е в това, че ти не си под действието на техният закон. Той не е в сила за тебе, а за тях спрямо теб, е в сила. Това се разбира, че не трябва да се занимаваш с тях.
Като мислиш толкова много за тях, ти им пречиш да си разрешат задачите, смущаваш ги!
Остави ги на свобода! Не изпадай в нисши полета! Бъди винаги благодарна на великата милост и Любов на Небето към тебе! Небесният план, е велик! Търпеливо чакай.
Аз колко време чаках, а ти беше залисана в грижи и отнесена в полета, далечни от моето съзнание.
Когато те потърсвах, трудно те намирах, и в много по-долни полета от моите! Когато ти заговорех, ти не ме познаваше и казваше, че сега си много заета. Аз те оставях свободна, но всеки ден се молех за пробуждане на твое6о съзнание. Накрая молбата ми се изпълни, но ние още не сме заедно. Аз ти помагах в такива минути тягостни, но ти не се сещаше за мене. И на ум дори не ти минаваше! Това беше естествено, защото беше много заангажирана.
Но ти щеше да изкараш по-леко, ако поддържаше връзката си с мен!
Това беше една твоя погрешка и заблуда!
Ти се привърза към съпруга си, и ме забрави. А той беше твоята спънка, твоята карма!
Ти реши, че той е единствен за тебе, и забрави всичко друго! И загуби свободата на душата си, зароби се, дори забравяше и Бога. То е естествено донякъде, че имаше много грижи с децата. Но не трябваше да се лишаваш от вътрешните си общувания с Невидимия свят и с мене. Спомняше си за мене като за много далечен Рай, а душата ти трябваше да бъде свободна, за да служи на Бога.
Дори и след като си замина Крум (мъжа ти) , ти не можеше да си завърнеш свободата!
Ти толкова силно се привърза към кармата си, че никой не можеше да те отдели! Можеше и да си заминеш от това! И в другия свят щеше да продължиш да се луташ, да гониш Крум, и да попаднеш в по-нисши полета!
Аз положих гигантски усилия да ти помогна (да те спася)!
Само великата Любов можеше да те спаси!
Учителят ми позволи да ти протегна ръка, да те изведа от света на заблудите и миражите, и да те осветя!
Съзнанието ти беше заблудено! Заблудата не е в това да обичаш хората, а лошото е когато вършиш това сляпо - без светлина, без широта, с една егоистична любов!
Ти сега ще обичаш Крум с нова светлина, като една свободна душа, непринадлежаща на тебе. Сега ще научиш закона на великата Любов. Досега учеше закона на егоцентричната любов. Сега съзнанието ти се отваря, разширява и обогатява. И когато след време се срещнеш с Крум, ще си съвсем друга. Всичкият ти егоизъм, ще се е изпарил.
Страшно е когато душата е в робство, трудно може да се спаси! Затова сега засега не искай да те срещаме с него. Трябва да се пречистите и двамата, в противен случай има опасност да се върнат старите състояния. Чак когато всичко се избистри, тогава ще може да се срещнете като свободни души. Затова няма и скоро да си заминеш, докато не разчистиш пътя.
Много си била заблудена!
Ти благодари на Бога, че имаш такива любящи приятели, готови да ти помогнат. В нашата любов няма заблуди. Тя обхваща и всички заобикалящи ни. Няма никакво ограничение, никаква тъмнина. Сега ще разбереш какво значи великата Любов, и след като я възприемеш веднъж, няма да има такава сила, която да бъде в състояние да те тласне обратно в бездната (без светлина).
Опариш ли се веднъж от великата Любов, никога не можеш да се откажеш от нея!
Пожелавам ти да възкръсне в тебе тази велика Божия Любов, да се разгори, да обхване цялата ти душа, и да те заведе при Бога!
_________________________________________________ * Защо Стефка е възлюблена на братът Лулчев? Виж „Изгревът”, т. 21, с. 888-928, снимки № 20-27.
