- Сломихте ме, съкрушихте ме, унищожихте ме! Нищо не мога да кажа за мое оправдание! Нямам думи, с които да изразя това, което изживявам! Чуден човек сте господин Христов! Но „чуден” още съвсем нищо не изразява от това, което е в душата ми - говореше Андрей плачлив глас. Още малко, и щеше да заплаче с висок глас! - Как пък дойдохте до тези изводи, и то така неочаквано, не можах да разбера?! Как можете да свържете всичко това в едно, защо и аз не мога така да се сещам и да говоря?
- Много просто - защото светлината ти е малка! Сега като ти светнах, и ти видя!
- Бих искал да поговорим по-подробно за падането на Рим.
Обаче Христов не се подаде на това изплесване, което Андрей несъзнателно се опитваше да прокара. Христов отново се върна на централната си мисъл, а Андрей отново подсъзнателно се опита да се изскубне като скочи на друга мисъл:
- Утре, рано сутринта ще отида и здравата ще наругая тази Блатова! Ако се опита нещо лошо да каже за Вас, ще я набия!
- Не, няма смисъл, ако е въпрос за ругаене, аз мога по-добре от тебе да я наругая. Аз ти казах това, само за да се видиш какво си и пред каква пропаст си се надвесил, да имаш ясна представа за себе си, и като ти дойдат нещастията да знаеш, че не си защитил Истината и затова ти идват нещастията.
- Но аз искам да живея - не искам да загина, както е загинал Рим!... Искам да зная Истината, да съм свободен, да работя за Истината, да я защищавам както вън така и вътре в мене, искам да стана писател на Истината. Моля Ви, кажете ми какво трябва да правя, за да постигна това? Ще набия Блатова, ще й счупя прозорците и ще запаля бараката й!
- Това идва да покаже, че не си ме разбрал. С този метод нищо няма да придобиеш и постигнеш. Това е старото, което трябва в тебе да умре. Всяко старо, което ако не се подмладява, ако не получава живот от новото и младото, осъдено е на смърт.
- Как може?
- Като приемем новото и го направим наш живот. Също излагаме се на смърт, и когато несъзнателно ставаме проводници на старото.
Ако ти отидеше да се разправяш с Блатова, сам ще подпишеш смъртната си присъда!
Ти трябва да постъпваш по нов начин! - Новият начин е да търсиш причините за всичко, което ти се случва в самия себе си и чрез себе си! Като се коригираш, ще поправиш другите!
- Кой е този начин? - извика пак с радост Андрей, защото си мислеше, че всичко може, защото това му казва Христов.
- Без страх и тъмнина да вземеш страната на Истината, и към нея да се придържаш през целия си живот!
В Истината е скрито новото! Само тя ще те направи свободен и ще те отведе в света, където ще видиш осъществени копнежите на душата си!
Скръбта на Андрей незабелязано, беше се превърнала в радост. Днес този момент беше най-високата точка на скръбта, и най-високата точка на радостта му.
Почука се. Христов излезе, но веднага се върна, затвори вратата на стаята и после външната врата. Запали външната лампа, и остана на площадката да говори с някого.
