- Ти мошенико, като мислиш, че живеем тука че сме глупави ли, кого ще лъжеш? - И отново стана сериозен, грозен и страшен. - Ние никога не сме имали касиери, и няма никога да имаме! Ние никъде не се записваме! Ние сме записани на небето - Бог ни е записал!
- Точно и аз затова съм дошъл при вас - Бога да търся - свари да издума Андрей. - Но орангутанът си знаеше своето, не го слушаше вече:
- Ние не сме никакво дружество, ние сме Братство. Нямаме никакви вноски, нито касиери. Ти във вашето семейство, какви вноски имаш? Ти си крадец - познах те аз! Още сега ще те предам на постовия стражар, който е тук на шосето! В участъка ще върнеш веднага всичко, каквото си откраднал!
Андрей се уплаши, загледа изпитателно орангутана, като си мислеше: „Пък откъде знае, че съм крал? Тези дъновисти всички са ясновидци, всички четат мислите на хората! Христов ми позна толкова много неща, онзи Деветаков и той ми позна, онази сестра и тя позна, че нямам пари, а този - че съм крал!...”
- Хайде, на тебе казвам, излизай по-скоро! - Андрей цял трепереше и тъкмо да го заблъска с всичка сила по главата, пак се сети за нелегалните материали в раницата и се видя в участъка и видя цялата история, която щеше да се разиграе като влезе в участъка.
- Абе господине, какво съм ти направил, какво искаш от мене? - И за изненада на Андрей, и орангутанът омекна, почна да говори по-меко, не спомена повече, че ще го предава на полиция, само настояваше да си отиде веднага, без отлагане.
- Добре, ще си отида, кажете ми откъде да изляза?
- Дяволите излизат, откъдето са влезли! Искаш после да се върнеш ли?
- Аз ли да съм дявол? Ти се погледни в огледалото да видиш, че си по-страшен и грозен от дявол, ти си пигмей, парии, вехтошар, отвратителен плужек! А по отношение на Христов, на Радев, на Деветаков и всички останали братя, ти си нищо! Христов е истински ясновидец, всичко каквото ми каза беше вярно! Брат Радев е истински благородник - възхитен съм от него! Деветаков е истински брат, ето този хляб той ми го даде! А ти си един орангутан, и нищо повече!
- Отивай си, отивай си, че почнаха дяволите да се качват на главата ми! Времето ми е много скъпо! Аз те виждам, че искаш да ме върнеш десет прераждания назад! Белята, която можеш да ми направиш, е много по-голяма отколкото ти струваш!...
-Да не ти е по-скъпо времето от времето на господин Христов, но той ме държа 12 часа, а ти не можеш да ме изслушаш! И това ми било брат, и при това „бял брат”! Аз си мислех, че сте добри хора, а то!
- Хайде обирай си крушите, защото почна да прекаляваш! Наближава да получиш и нещо друго!
Брадата му се разтрепера, и може би съвсем леко и то случайно, си допря ръката до рамото на Андрей. Андрей го блъсна, и застана съвсем близо до лицето му. От рязкото движение, шапката му падна на земята и немитата му коса щръкна като четина на глиган, и тъкмо да се нахвърли, орангутанът разбра, че работата отива на бой!... Затова се спря, затвори си очите и почна да се моли, като повече не се интересуваше от Андрей, който остана като закован от изненада.
Скоро орангутанът си отвори очите, и без да погледне Андрей, бавно тръгна към изходната врата. Андрей си взе шапката от земята, и почна да я чисти. В първия момент си помисли, че орангутана отива да извика постовия полицай, после помисли да избяга, да си хвърли раницата с позивите зад телената ограда и най-после да почака да види какво ще стане. Но за своя радостна изненада, орангутанът спря при изходната врата и зачака там Андрей да дойде и излезе. Андрей мина край него и излезе навън. Той затвори врата след него и му каза: - Друг път да не съм те видял да стъпиш отвътре тази ограда!
- Да, егоист с егоист, искаш Царството Божие да е само за тебе! Но аз друг път ще дойда, но не с тази дяволска раница, тогава боя няма да ти размине!
