Андрей се върна към Салона, и от там до другата пътека се запъти към южната част на квартала.
Един господин с дълги коси*, което му показваше, че беше брат, возеше към Салона ръчна количка, отгоре покрита с чисто одеяло, над което се дигаше синкава пара и носеше миризма на топъл хляб.
Андрей почувствува силно желание да си хапне топъл хляб!
Братът веднага спря количката, разкри одеялото внимателно, после разкри и едно платнище, и с особен трепет гледаше добре подредените хлябове в количката! Взе един хляб с движение и маниер, като че взема най-скъпото нещо на света, разчупи го с благоговение и подаде на Андрей по-голямото парче. [*Брат Деветаков - такъв човек е съществувал на Изгрева. Но аз не можах да се срещна с него и го изпуснах да влезе в „Изгревът”.]
- Вземи и яж - му каза добродушно, но тържествено.
- Защо ми давате, аз не Ви познавам?
- Давам Ви, защото Бог ми каза да Ви дам.
- Аз не чух!
- Ти не чу, но аз почувствувах!
- Наистина, аз пожелах да хапна.
- Ха, видя ли, че аз съм доловил твоята мисъл, желание! Това схващане на мислите на другите без посредници, се казва телепатия.
- И така да е, но аз искам да си платя хляба, да си купя хляб.
- Не, ние сме против продажбата на хляб - започна кротко брата, но важно и авторитетно. Аз съм компетентен по този въпрос, проучил съм го основно.
Андрей взе хляба и запита:
- По кой въпрос си компетентен?
- За отношението на хората към хляба.
- Че има ли такъв въпрос? - с насмешка запита Андрей и продължи - за такъв въпрос аз за първи път чувам! Нещо съвсем друго е, ако кажете: - „Въпроса за хляба на народа”, или „Да осигурим храната на народа”. А така, както поставяте Вие въпроса, какво може да ни бъде отношението към хляба, освен да го изядем?
- Вашето изказване ми мирише на комунизъм. Хляба както на народа, така и на всички същества е осигурен от Бога, затова няма какво да се говори го този въпрос.
Аз бях, когато Учителя говори по този въпрос на 28 май 1921 г., на 23 декември 1925 г., на 1 септември 1933 г. Присъствувал съм и при много други случаи, когато е говорил на тази тема, пък чел съм и други книги.
Брата толкова беше се разпалил и вдъхновил, затова говореше вдъхновено и като оратор: - Аз съм написал по въпроса цял трактат. Приложението в живота на тази идея, е най-важното нещо! Аз вече от 15 години мисля как да я приложа.
- Много неясно говорите, не можах да разбера за какво приложение става дума?
- Как хляба да не се продава, и да не се реже с нож!... И тъкмо това правя - разнасям хляб на Изгрева, което е един от многото ми опити.
- Вие и всички тук, които живеете, сте чудаци! Другите поне разбирах какво искат да кажат, а Вас и това не разбирам! Аз мисля, че може да се мисли или говори как по-лесно и удобно да се транспортира хляба, каква да бъде неговата цена и качество, но как да се продава без пари - това е един безсмислен въпрос! Ако обичате, пояснете се.
Тъкмо това чакаше брата, търсеше на кого да излее насъбралите му се мисли, което го напъваше отвътре до пръсване! И той се наведе и измъкна от количката една дебела тетрадка, около 200 лиса. С големите пръсти на лявата си ръка изведнъж прелисти цялата, с което искаше да покаже, че е изписана и колко много е написал по този въпрос.
После обърна първата страница и зачете с лош декламаторски маниер:
„Трябва ли хляба да се продава? Когато Бог създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Продаването на хляба, носи големи проклятия на човечеството!...
Хляба е великото благо на живота! Абсолютно е забранено да се продава хляба и брашното!
За бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда - да продават и купуват хляба. Това са говеда на XX век. Първите хора, които са злоупотребили с житото като са го продавали и купували, не са видели добро до четвърто поколение! Запомнете, кармичния закон не прощава. Аз не казвам, че новата идея хляба да се дава без пари, ще се приеме изведнъж - важното е тази идея да проникне в човешкия ум, и постепенно да си пробива път в живота. Никакъв спомен не трябва да остане, че хляба се е продавал.
България трябва да бъде първата държава, която да приложи Божествения закон на Земята - хлябът да се дава даром!
Само онзи може да приложи този закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешния, освен, че няма да приложи този закон, но ще създаде още по-лош. Значи само мъдрият, правдивият и благородният може да приложи този закон.”* [*Цитатът е взет от томчето беседи „Новият човек”, с. 193.]
- Аз зная, в София има гостилници, където хляба се дава без пари. Бедни студенти ходят там да се хранят, поръчват си три пъти чорба и ядат хляб без пари колкото искат.
- Това макар да се прави със спекулативна цел, но това са първите опити в тази насока за осъществяване идеите на Учителя. Но моля те, не ме прекъсвай, когато чета - каза брата и продължи: - „Ти знаеш ли колко жени, колко момичета са продали своята чест за хляб? Знаеш ли колко хора са продали възвишеното, благородното в себе си само за хляб? След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля!” Обличате се добре с шапки, цилиндри, а вашите сестри гният в порока - за един хляб продават своята чест! Как ще оправдаете това вие бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе? Ще кажете, че Господ е наредил нещата така. Следователно това, което хората направиха, хората трябва да го изправят. Ние трябва да оправим това...”
Питам: продава ли се хляб във вашия град?
- Продава се, черният по-евтино, белият по-скъпо - ние сме културни хора.
- „Щом е така, аз имам особено мнение за вас и вашата култура. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продължение само на сто години, хората ще се изродят.”
- Господине, извинете ме, но аз от всичко това нищо не разбирам! Какво лошо има, какво престъпно в това, че хлябът се продавал, както се продават всички останали продукти? Защо хляба да не се продава, и в какво е престъпното аз не разбирам? Ако е престъпно за хляба, защо да не се отнася това и за останалите продукти?
- Това са цитати от Учителя. Имайте търпение, не ме прекъсвайте, по-надолу ще разберете. - И продължи да чете: - „Да се продава хляба е най-голямото престъпление.”
