НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

350. Десятъкът на Бога

V. Продължение: разказа от първия ден ТОМ 33
Алтернативен линк

350. ДЕСЯТЪКЪТ НА БОГА


- Почука се стеснително. Христов излезе, като остави и двете врати отворени.

- Честита Ви Новата година и Светлите празници брат! - каза един тънък като женски глас мъж.

- Какво искаш? - го запита Христов, като не обърна внимание на пожеланията и честитките.

- Имам нещо важно да ти кажа.

- Кажи да видим?

- Но то е много важно, не трябва никой да чува! - Христов дръпна зад себе си външната врата, и каза:

- Нищо, кажи го тука, няма кой да чуе.

- От няколко дни искам да отида при Учителя да си дам десятъка и Той все не може да ме приеме, затова реших на тебе да го дам, то е все едно.

- Не е все едно, но като си решил на мене, пък дай го, но да не почнеш час по час да ми идваш за услуги. През цялата година няма да ми поискаш нито една услуга, ще искаш услуги от Бога, а на хората само ще даваш.

- Както кажете - отговори тънкия глас, явно недоволен от предупреждението на Христов, но нямаше какво да прави - даде си десятъка в един плик поставен. Христов попипа плика, видя му се тънък и като помисли, каза:

- Още сега като отидеш в къщи, да прочетеш от Деяния на апостолите - цялата 5 глава.

- Добре, добре брат - и си отиде.

Христов подхвърли плика с десятъка на брата върху бюрото, и се обърна към работника:

- Бог се е погрижил за тебе - вечеря ще имаш ти и семейството ти!

- Христов си погледна часовника и го запита: - Къде си работил?

- В Инвалидния дом.

- Познаваш ли някой работник там от нашия квартал?

- Да, Антонио малкия.

- Защо те уволниха или по-добре кажи ми, виновен ли си или не?

- Виновен съм, но все пак искам очна ставка и анкета!

- Как така - или си виновен, или не си виновен? Без анкета, кажи ми направо- виновен ли си или не?

- Никой не ми е искал обяснение, просто направо ме уволниха. Другарите ми казаха, че вашия брат Андрей Христов ме уволнил.

- Ще видим тази работа - и взе плика с десятъка, който брата беше му дал, подаде го на работника и каза: „Както виждаш, Бог се е погрижил за твоята вечеря! Вземи го, купи вечеря на семейството си, побързай докато магазините не са затворили, а ти няма да вечеряш, ще отидеш веднага у моя брат, нали го знаеш къде живее - на булевард „Тотлебен”.

- Да, да.

- Ще му предадеш писмото, което ще ти дам.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ