- С тебе Андрей до къде бяхме стигнали? - Христов се върна и запита.
- Аз бях Ви казал, че Вие поне сте кротки, не заплашвате обществения ред с революции като нас комунистите.
- Ние сме по-опасни, защото сме огън пояждащ!
И християните бяха кротки, но пометоха Великата Римска империя! Вие комунистите превземате крепостите отвън, а ние ги превземаме отвътре. Където хванем, хванато завинаги остава. Ние сме както малките жабчета в реката Нил - крокодилите не им обръщат внимание, гълтат ги направо, но те им пробиват коремите отвътре и излизат навън, а крокодила се обръща с корема нагоре - умира!
Така ще стане и с този професор Консулов!* [*Стефан Консулов - брошура срещу Учителя - виж „Изгревът”, т. 30, с. 330-335.]
Още не е станал министър и почна да се разпорежда, да уволнява, написал цяла брошура против нас! Нагълтал новото Учение, което ще го изтърбуши, скоро старото ще умре в него.
Но по това толкова стига, много голямо значение отдадохме на професора, ще му пораснат ушите. Те не знаят какъв студен душ съм им приготвил! И си помисли: „Защо царя още нищо не прави?” И като погледна Андрей, запита го:
- Ти нещо говореше за кооперацията, продължи това.
- Да, от централата ми изпратиха помощник, който се казваше Цонко - момче на около 20 години, външно симпатично, но още като го видях почувствувах, че ще имам с него големи неприятности и така стана. Приех го добре.
- Ако беше държал в мисълта си мисълта, че няма да имаш никакви неприятности, действително нямаше да имаш. Ти с мисълта си, си подхранил си злото.
- Как така? Аз мога да мисля каквото искам, и той може да прави каквото иска.
- Не е така! Хората с мислите си докарват всичките си нещастия и щастия! Затова най-важното е, всеки да се научи да мисли правилно.
- Не съм съгласен! Приемам само, за да продължа и да Ви разкажа важното.
Христов се усмихна, но нищо не каза. Андрей продължи:
- Аз го запознах с тънкостите на работата, които отлично бях усвоил от магазинерите при които бях се учил, разбира се имах и лични открития. Казах му: - От това, което има в магазина яж колкото искаш, ако ти потрябват пари за нещо важно кажи ми, и да нямам ще намеря и ще ти дам.
- В чекмеджето нали има? - забеляза Христов закачливо. - Андрей го изгледа недоволно, но предпочете да продължи:
- Но забранявам да се изнася навън каквото и да е от магазина без мое знание, по какъвто и да било повод и начин. Както аз така и ти, каквото ядем, няма да заплащаме, ще го изкарваме от касите и от кооперацията. И работата наглед външно тръгна добре.
- Пожънал си това, което си посял - прекъсна го отново Христов. -Ако беше го научил на истината, защото и ти и кооперацията си в същото положение в каквото е бил Цонко към тебе, не щеше да стигнеш до това положение. Ти си бил много наивен да мислиш, като го научиш да лъже и измамва другите няма и тебе да измами и лъже.
- И така да е, това не е важно, моля Ви не ме прекъсвайте!
- Напротив, това е най-важното защото това, което ми разказваш се е вече минало, а това, което ти казвам се отнася за бъдещето - да не повтаряш грешките си - изводът е най-важното.
- Да но и управата при други случаи ни учеше да лъжем, да продаваме един вид стока за друг, по-долен.
- И за тебе и за кооперацията и за всички, законът е един. Ако бащата или учителят учи детето да лъже другите, то и него непременно ще лъже, защото непременно ще дойде момента, когато интересите им ще са различни. Затова трябва да учим да не се лъже, за да не лъжат и нас.
- Господин Христов, във Вас всичко е обърнато, всичко е наопаки.
- Не, в тебе са нещата обърнати наопаки, а ти като не разбираш ги проектираш, виждаш в мен. Сложи си черни очила, ще виждаш всичко черно, сложи сини - всичко синьо, ако си поставиш очила с разкривени стъкла, ще виждаш разкривено.
- Как може така?
- Могат и още много неща, но разкажи после какво стана?
- Аз не вярвах на Цонко, и непрекъснато го наблюдавах как изживява различните си състояния. Понякога той по особен почин си свирикаше, тогава забелязах, че мисли нещо лошо, тогава обикновено слизаше за нещо в мазето или излизаше на двора и ставаше много раздразнителен. Напоследък все по-често и по-често изпадаше в такива състояния. Това почна да ме безпокои.
Но забравих да Ви кажа най-важното-той беше анархист и в магазина идваха много често негови приятели анархисти и след работа излизаха заедно, отиваха на някакви събрания, където вземаха конспиративни решения Веднаж той ми каза: - Хайде да оберем кооперацията и парите да дадем на анархистите, защото им са много необходими за една важна работа. Не го попитах за работата, но се сещам, че им бяха необходими за някаква конспирация. Казах му направо: - Това не мога да позволя, аз съм комунист. Бих дал парите на комунистите и предложението му го вземам като шега, за да не го предам на властта.
Също трябва да Ви кажа, че Цонко имаше симпатия и всяка вечер излизаха и ходеха на кино, театър и цирк, а с неговата заплата един работник не можеше да си позволи това.
Една сутрин Цонко ми каза: - Днес изглежда няма да има толкова работа! Ти сам продавай, а аз ще почистя магазина и мазето, защото наближава деня в който ни правят ревизия по чистотата. Съгласих се, но си помислих: „Тук има нещо”, защото Цонко никак не обичаше да чисти, а сега сам изявява желание.
Забелязах, че когато почисти и измете магазина, боклука намете в мазето, вместо да го събере в кофата за боклук и изнесе на двора. На няколко пъти се хващах, че го изпущах, не го наблюдавах и ми се струваше, че съм пропуснал нещо много важно.
Като почисти мазето, внесе долу кофата за боклук, напълни я и после изнесе на двора. Сърцето ми затупа силно! Той отново влезе в мазето да подрежда торбите, аз тихо изтичах на двора и разрових кофата с боклука и намерих един три килограмов пакет, пълен с кафе „Руле” - най-скъпия артикул - 400 лева килограма. Пакета с кафето струваше точно едномесечната му заплата - 1 200 лева. Свих отново пакета и го поставих в кофата както си беше, и се върнах в магазина.
- И ти си бил помощник и от там знаеш - забеляза Христов.
- Да, бил съм помощник и крал съм и как още, но по този начин никога не съм постъпвал - за сметка на магазинера! Като помощник, ял съм колкото ми се яде, но всичко ставаше за сметка на консуматора - отвърна ядосано Андрей и продължи, защото бързаше да свърши с този въпрос днес.
Друг път в 13 часа затваряхме магазина и аз отивах да занеса жирото в централата, днес пратих Цонко. Спуснах рулетката и останах в магазина, застанах на ключовата дупка и наблюдавах къде ще отиде Цонко. Той уж тръгна към централата, а веднага се върна. Аз излязох и застанах пред вратата на двора. Цонко дойде и ми каза: „Разбрах, всичко знаеш!... Моля те, прости ми!... Ще ти стана най-предания работник!... Моля те, не ме предавай, това значи направо уволнение и смърт! Знаеш ли каква безработица е вън, знаеш ли как трудно се назначих, колко гладувах? Ако ме предадеш, ще се самоубия!”
И Цонко почна да плаче. Отначало ми се искаше да простя, но се хванах, че това е само желание да изглеждам великодушен.
