Вън на двора се чу гръм от пушка. Христов трепна и каза:
- Убиха кучето! - Затвори си очите и почна да се моли.
- Кой Ви каза? - запита също разтревожено Андрей и излезе на двора:
- Защо уби кучето бе идиот такъв?
- Ти да не обиждаш служебно лице, защото и не тебе може да ти тегля един куршум и няма да ми мигне окото! Кучетата без каиш и марка на врата са забранени, аз имам нареждане да ги застрелвам!
- Какъв си ти?
- Горски стражар. Ако още веднъж ме обидиш, ще получиш най-малко един приклад в дъновистката ти глава, да се научиш как се обижда служебно лице!
Бяха наизлезли много братя и сестри от съседните бараки, и правеха усилие да спасят умиращото куче.
Андрей влезе при Христов и му разказа всичко, но той продължаваше да се моли и не си отвори очите, нито го запита нещо. И когато ги отвори, каза:
- Не говори повече по това.
- Но Вие откъде познахте? Аз също не видях, защо не познах - нали бяхме наедно в стаята?
Христов се усмихна едвам забелязано и каза:
- Ти не можа да разбереш, че аз и повече и по-далеко - и през прегради виждам и чувам, и повече зная и повече мога, и има още много неща, които ти не можеш да разбереш!
Но за тебе е по-важно да разбереш, че аз станах проводник да бъде убито това куче. Когато то те захапа, мен ме „попитаха” да бъде ли убито кучето. И аз се подписах под неговата смъртна присъда.
- Кой Ви попита? Аз никого не видях освен Детката, но тя не Ви попита нищо подобно!
- Ти си просто момче, по-добре е да си мълчиш и да се учиш!
- Всеки случай, ума ми взехте още веднъж! Вие може да бъдете много опасен човек, криминалист!... - Андрей остана продължително замислен върху случката.
- Все пак господин Христов, моля Ви, кажете ми кой Ви „попита”?
- Както под нас има по-ниско стоящи хора, животни, растения, така и над нас има по-висши хора и цяла йерархия най-различни същества - едни от които мислят доброто на хората, а други - злото им!
Те произнасят присъдите както на хората, така и на животните. Често, под тези присъди липсва само един подпис, за да бъдат изпълнени. Този подпис или за такъв подпис, може да послужи една наша случайна мисъл или предизвикана дума и ругатня.
- Аз като нарекох горския, който уби кучето „идиот”?
- Да, много добре се сети! Тебе те попитаха от оня свят съществата: „Да стане ли този горски идиот?”, и ти каза: „Да стане идиот!” Те при различни случаи ще предизвикат и други да се подпишат под призива „идиот”, и когато се съберат достатъчно подписи, той ще стане идиот или ще му се роди дете идиот.
- Фантастично, невероятно и недоказуемо обяснение!
- Не е важно мнението на слепите, важно е на виждащите! По същия начин ни проверяват и в мислите ни! Нашите мисли също така тегнат на везните на чуждите и нашите съдби!
- Навярно затова Ви търси царя, да виждате враговете му и да му казвате? Навярно много комунисти сте му предали, защото комунистите много го мразят?
