Андрей от горещата вода и от преобличането, бързо се съвзе, огледа наоколо и запита Христов:
- Вие бяхте почнали да обяснявате за смъртта, но вятърът не Ви позволи. Ако обичате обяснете сега.
Христов го изгледа зарадван от ученолюбието му, макар да беше студено и да не му се говореше, заобяснява:
- Така беше, вятърът не позволи, той и сега няма да бъде много доволен дето ще ти обяснявам, защото зад него е този, който плаши хората със смъртта, за да не ви освободя от страха.
Най-голямата лъжа това е, че съществува смърт - тържествено заяви Христов, без да се стеснява какво ще си помислят на това. - Ти като си скъсаш костюма и го хвърлиш, да речем-заровиш, ти умираш ли-не!-Такъв костюм е и тялото на човека. Кой е видял душата, духът или съзнанието да са заравяни заедно с тялото? - Никога! Те реално съществуват и не гният! Какво става с тях, когато тялото бъде заровено? - Каквото
става с човека, когато си скъса костюма и го хвърли - облича друг, и продължава да живее. От всичко, най-невъзможно е човек да умре!
- Но това е цяло безумие! Как можете така да мислите, при това толкова сте умен и знаещ?! Вие дъновистите така ли мислите? - запита Андрей враждебно.
- Аз така мисля, а как мислят невежите като тебе, това не ме интересува! Мен ме интересува само как мисли Учителя и знаещите! -
И като изгледа планината, каза: „Момчета, да тръгваме по-скоро! Виждате ли оня облак над върховете? Това е Главнокомандуващия на бурята! Седи на своя трон и дава последните си заповеди, да бъдем нападнати!” - И бърже почна да събира раницата си.
Андрей почна нещо да възразява, но той го превари: „Хайде, хайде, по-бързо няма време за бърборене!” Грабна раницата си и излезе вън от оградата, отиде на върха на поляната, обърна се на изток, застана мирно, сне си шапката и почна да се моли. От двете му страни застанаха Андрей и Благовест, но те не си снеха шапките. Андрей си затвори очите и почна да се моли, като повтаряше на себе си молитвата „Отче наш”, а Благовест мислеше за семейството си.
Изведнаж всичко затихна, притъмня, мръкна се! И после с фучене, вой, сила, мълния - връхлетя върху тях грамадно кълбо от сняг, което искаше като че да ги засипе и унищожи!
Андрей и Благовест отначало се съпротивляваха, но не устояха, бяха запратени в близките скали, където беше завет. И от там през гъстата мъгла от снежен прах, можаха да видят Христов като силует, който развяван от вятъра, продължаваше да се моли. Но бурята отново връхлетя върху него с още по-голяма сила, обви го и той изчезна от погледите им, и когато снежния прах отмина, беше целият затрупан със сняг, но без да помръдне от мястото си продължаваше да се моли.
После спокойно си изтри главата от снега, наложи си също така спокойно без да бърза шапката, разрови снега пред себе си, извади раницата си, метна я на гърба си и се обърна да тръгне към София.
Но зад него беше образувана преспа - по-висока от него! Нова вълна сняг с бясна разяреност, се изсипа върху него и по цялата поляна! Тогава той с усилие прегази снега, и дойде на завет при двамата. Те го гледаха изумени, като че гледаха някакво митично същество - Бог, на което не правеше никакво впечатление нито снега, нито студа, и което не знае що е страх! Той се приюти до тях и зачака да премине бурята.
Из душата на Андрей избликваха въпросите, както водите от извор. Макар да му беше студено и да чувстваше неудобство, надви това и запита:
- Господин Христов, откъде знаехте, че ще се извие тази страшна буря?
- Не видяхте ли Главнокомандващия на ветровете да стои на своя престол, и да дава нареждания за прегрупиране на ветровете, за да ни нападнат?
- Аз Ви се чудя как можете така да мислите и говорите, мисля си дали не се шегувате? Как може ветровете да се прегрупират?! Да се прегрупират могат армии, живи хора... Защо ще ни нападат, какво общо имат те с нас?
Благовест направи кисела физиономия и каза:
- Това е анемизъм - преписване душа на всичко в природата.
- Когато заживеете по-близо до природата, тогава ще разберете не само това, но още много неща, които сега ви са непонятни. И тогава ще се чудите, но вече на това, как не сте могли да видите толкова явни неща, че всичко в природата е живо! Всякъде, където има движение, зад него има едно живо същество.
Бурята продължаваше с още по-голяма сила, за тримата абсолютно невъзможно беше да тръгнат, защото пред тях беше се издигнала пред очите им грамадна преспа, която продължаваше да расте, но и подсилваше още повече завета им! Около тях беше се образувало нещо като малко скривалище, колибка, в която бяха като арестувани.
- Няма да бъде волята на тези, които предизвикват ветрове и бури! Ние ще превърнем това зло в добро! - Христов каза и си сне раницата, и от нея извади един грамаден термос с горещ чай. И канчето почна да преминава от ръце на ръце с чай.
