- В Библията има един интересен разказ: При цар Давид се явил пророк Натан, който му казал: „Един много богат човек имал беден съсед. Веднъж богатия човек давал угощение на своите приятели, и вместо да вземе от многобройните си стада овце за това тържество, взел единствената овца на бедния си съсед.” Давид веднага казал: „Смърт заслужава този съсед!” - Пророкът отговорил: „Този съсед сте Вие, защото отнехте жената на вашия пълководец - Урия, а него изпратихте на първа бойна линия, за да бъде убит!”
- Ясно, ясно, разбрах, че се отнася за мене. Но кажете ми, защо не вървите по направената от мен пътека, а правите нова?
- Добре е, че си почнал вече да забелязваш.
- Аз зная защо - веднага каза Благовест.
- Кажи да видим - отговори с интерес Христов.
- Искате да вървите по своите пътища, искате да си запазите свободата, за да не изпадате в нашето положение.
- Така е, но има и други причини, върху които мислете и ще ги видите.
Христов, като свършваше един разказ, веднага започваше друг, трети, както Шехерезада. Всеки разказ беше от интересен по-интересен! А в главата на Андрей отдавна се въртеше мисълта, искаше да каже, че въпреки всичко това, което снощи беше мислил за него и в промеждутъка от един до друг разказ, той успя да заговори:
- Вие казахте вчера, че всичко което съм мислил, било наполовина верно?
- Да, то беше логичен извод от твоите думи, дори аз отивам още по-далече като твърдя, че всичко, което мислиш за себе си и за другите, въобще е неверно!
АЗ ЛИЧНО САМО НА ЕДНО СЪЩЕСТВО АБСОЛЮТНО ВЯРВАМ!
ТОВА Е БОГ НА ЗЕМЯТА - УЧИТЕЛЯТ!
- Аз пък мислех, че едно нещо е абсолютно вярно, което всички знаем, и което е никакъв случай не може да се опровергае от когото и да било.
- Кажи.
- Всеки който се е родил, когато и да е - ще умре - това е 100% вярно - каза победоносно Андрей, и върху измъченото му лице се появи тържественост.
- Аз пък твърдя, че това е най-голямата лъжа и заблуждение, в което са се омотали хората, както какавида, и са превърнали живота си в Ад! Аз зная, че всеки, който се е родил - в никакъв случай не може да умре!
- Как така, Вие отидохте много далече - отричате явни и неоспорими факти! - Това и децата знаят, това е повече от аксиома на живота.
Вятъра задуха силно и изсипа върху тях цяла вълна сняг и силно зафуча, че вече нищо не се чуваше от това, което Христов говореше. Последните думи, които Андрей чу бяха, че съществото което сее това заблуждение в хората и което ги плаши със смъртта, за да ги държи в подчинение и страх сега се ядоса и не позволява да им разкрие тайната му...
От силното въздушно течение те едвам дишаха превили се почти до коленете си, но все пак макар и много бавно вървяха напред и нагоре.
Бяха преминали местността, наречена „Сипеите”. Това беше един баир, който беше много стръмен, почвата на който се ронеше и лятно време по него много трудно се ходеше. Но Учителя когато отиваше на екскурзия, винаги минаваше по него, затова и те минаха по него. И като го изкачиха, стигнаха на една поляна, където беше малко завет. Изтърсиха си снега, изправиха се и задишаха по-свободно. Христов погледна планината нагоре и каза:
- Много пътеки водят за онази там поляна, която виждате отсреща. Тази пътека тук, води направо за там. До нея в дясно пътеката води пак за там, но с големи завои, затова пък по нея по-лесно се върви, не е така уморително. От двете страни на тези две пътеки има още много пътеки, които водят за същата поляна. Всеки да вземе, която пътека иска, ще се съберем горе на поляната.
- Господин Христов, аз ще тръгна с Вас - заяви Андрей.
- Не, аз ще отида някъде на завет да се преоблека, че съм изпотен.
- Как така ще се преоблечете на този студ и вятър? - запита го Андрей изненадано. Насмалко щеше да се издаде, че помисли че ги лъже. Христов го изгледа изпитателно, усмихна му се и отговори:
- Моя работа, Вие тръгвайте.
И Андрей без да избира, тръгна по най-правата и най-стръмна пътека, която братята и сестрите наричаха „тунелът”, защото по нея лятно време много трудно се ходеше, защото клоните на дърветата образуваха нисък свод, затова ходеха преведени. Сега върховете на дърветата, стърчаха над рехкавия сняг като набучени клечки. Благовест помисли и като изгледа поляната, на която трябваше да се срещнат, каза:
- Толкова ми стига, тук на завет може да си отпочина и да се върна, аз съм женен, трябва да помисля и за семейството си.
-Твоя работа - каза Христов и тръгна надясно, и веднага той и Андрей се скриха в гората.
Вятъра беше превърнал снега в мъгла, която обвиваше всичко и на няколко крачки не се виждаше нищо. Благовест загледа към града, после към планината и тръгна бавно нагоре по криволичещата пътека към определената за среща поляна.
След около един час Христов и кученцето, което беше тръгнало след него, вече чакаше Андрей и Благовест на поляната. След него Андрей се показа като из облаците, цял обвит от сняг.
Тук беше завет, той се изправи, отърси снега и загледа там, където Христов гледаше - Черни връх, който беше забулен в пушеци и сняг, а високо над него и цялата планина се беше разпрострял облакът, подобен на допотопно животно, което сега беше станало още по-голямо и приличаше на някой главнокомандващ, който стоеше на своя трон далече от сражението, наблюдаваше го и даваше своите заповеди. Чуваше се едно продължително и слято бучене, като тътнене под земята.
Тръпки побиха Андрей от страх! Христов си затвори очите и почна да се моли. После се обърна назад, с поглед търсеше Благовест, който скоро като провидение се показа из мъглата и дойде при тях, изправи се, изтърси си снега и каза:
- Ужасно е, вятърът беше тъй силен, че по едно време вече не можех да дишам, задушавах се! От тук по-нагоре не мръдвам! Нали това е Бивака, а къде е постройката? - Христов посочи нагоре.
