- Аз вече ти отговорих, но още веднъж ще ти поясня - след като човек мине през посвещенията, а те имат смисъл, защото дават специални знания, за да работи, да помага, да стане съработник на Бога. Закон е, че всичко което съществува, има свой смисъл в живота - то и ругаенето има свой смисъл - както всички писани и неписани педагогики имат свой смисъл, всяка една от тях има отношение към дадена категория хора. И когато ругаенето аз го употребявам, за да помогна, то има един смисъл и едно действие и върху самия мен, и съвсем друго, когато го употребявам защото мразя, и защото съм свободен да го употребя и да не го употребя. Тъкмо свободата е най-важното и решителното.
При непосветените, грубостта не е свобода, а ограничение. Непосветения не може да постъпи другояче, освен грубо. Не ти ли прави впечатление, че никой от изследователите на Христа не Го обвинява като грубиянин, а Той се държи с фарисейте грубо, като ги нарича с разни обидни думи, изобличава ги... Това прави, защото ги обича. Любовта е важното, а в каква форма ще я облечете, то е вече метод.
- Вие можете ли да забогатеете?
Христов разбра, че ставаше дума как Благовест да постъпи с голямото си богатство:
- Разбира се, стига да не се привържа към богатството и да не си променя живота! - Да живея както сега живея без богатство, без да използвам богатството да се удоволствувам или с него да тормозя другите, а с него да помагам. Тогава богатството ми е, както са парите на касиера - дадени му са да ги раздава.
Затова се казва, че който тръгне по този път - всичко изгубва и всичко придобива! Тогава целият свят става негов.
- Това е и моето разрешение.
- Разбира се - му отговори Христов, за да започне да му направи мост към разрешение на задачата му. Ти сега можеш да започнеш с най-малкото. без да създаваш реакции в себе си, а останалото времето ще направи. Много неща изгубват смисъл и цена, която са имали, както цената на половото удоволствие на старини изгубва смисъл. Когато намериш по-ценни неща, изоставяш старите - по-малоценни.
Ако носиш в раницата си сребро и намериш злато - хвърляш среброто и взимаш златото! Така ще стане и с това, което имаш - като намериш нещо по-ценно от него, ще го хвърлиш, затова не бързай.
Тримата пътника и кученцето едвам-едвам се движеха, защото освен вятърът, сега се намеси и дълбокия сняг и нямането на никакви пътеки. И сега вятърът се обърна насреща им, и ги затрупваше със сняг. Христов, който вървеше напред, си провлачаше краката, правеше пътека за другите и те стъпваха в неговите стъпки. Това пак беше говор, имаше смисъл, поставяше началото те и после в живота да вървят по неговите стъпки, да следват неговия път, ще му се подчиняват.
Колкото и неудобно да му беше, той и сега продължаваше да им говори, защото желязото се ковеше докато е горещо. Сега и те бяха в най-изгодно положение да им говори и ги възпитава, макар тъкмо сега за него да беше най-трудно. Той поставяше двамата си пътника на изпити, но и живота пък него поставяше на изпит да продължи своята работа. Те вървяха съвсем близо в неговите стъпки, за да го чуват.
Подготовката за намиране на Учителя и намирането Му - това е живота на света. Всеки, когато и да е, ще дойде до задънената улица, до безизходното положение да се движи по-нататък, повече да живее по този начин - на света, със старите си разбирания! Там могат да го доведат и някой болести, които пак са резултат от разбиранията на света. Всеки, който се ръководи от личните си интереси, колкото и да иска да бъде справедлив, винаги взема повече и по-малко дава. По този начин нарушава равновесието на живота си.
Тогава идват болестите и противоречията.
Не е от особено значение наклоняването - било във физическия или в психическия живот. Тогава тръгва по лекари и професори да се лекува, които му вземат все по-големи и по-големи хонорари, от аптеките купува все по-скъпи и по-скъпи лекарства, специалитети, инжекции, правят му операции и др. По този начин дава не само това, което е взел в повече, дава и десятъка си, а болките са заплащане за удоволствието, което е получил.
