- Но това което говорите господин Христов, Вие ли пръв го казвате, то оригинално Ваше ли е, други мислители преди Вас не са ли го казали? - запита пак Благовест.
- Аз ти казах, че ти си човек, който не разбира! Нали това ти говоря цяла сутрин - нищо няма наше - всичко е на природата. Дали е оригинално или не, това не е важно, важното е да носи живот, да осмисля живота, да дава правилно природосъобразно гледане и отношение към нещата. Въпроса е да дойдем в правилно отношение със създаденото вече. С тридесет и двата знака на азбуката, са написани хиляди съчинения, или с латиницата са написани книгите от берлинската библиотека, лавиците на която са 40 километра дълги. Това, което става в твоята душа, това е което е оригинално.
- Господин Христов, идвам до заключение, че във Вашите ругатни има много красота! — извика Андрей и напомни за своето съществувание.
- Така е, защото си видял зад формата съдържанието и смисъла. Ако беше се спрял на формата, щеше да пропуснеш ядката и да се спънеш в черупките.
Благовест дълго гледа с изкривена глава Андрей и после Христов, и в размисли заговори:
- Слушам Ви и пред мене е картината на „Страшното езеро” в Рила - Рупите: зъбатите забити в небето върхове над езерото и разхвърлените в безпорядък каменни блокове около езерото, и си мисля - кой беше разкъртил и разхвърлял тези блокове - като че този някой бяхте Вие като някой разядосан Бог!
Христов се усмихна и нищо не каза. Но Благовест продължи: - Аз досега с всички хора съм се държал добре, внимателно и никого не съм обидил съзнателно, и това отношение съм срещал винаги в живота. Но това което видях и чух от Вас ме изненада, ме жестоко нарани, и аз не зная какво да правя - в безпът съм.
Христов му се усмихна благо, а Андрей каза:
- Спънал си се в черупките.
Благовест го изгледа ядосано, но Христов превари, заговори и Благовест не отговори на Андрей.
- Така е, живота е училище. Ти досега си изучавал едната страна на живота - гладката, напарфюмираната, но това не е целия живот. За много хора целия им живот е това, което за тебе беше само тази сутрин. Ти надникна тази сутрин в област, която досега не познаваше и научи нещо ново. Затова всичко, което стана имаше смисъл, защото най-важното е всеки момент и ден да научаваме по нещо. Това е смисъла на живота. Днешния ти ден е осмислен.
- Не са точно така работите в моя живот - каза Благовест, бързо погледна Андрей и после Христов.
- Зная какво искаш да ми кажеш, но сега не е време. - Христов знаеше вече: жена му на Благовест му изневерява и той знае това.
- Аз добре бях си подредил живота, но защо се разбърка, защо дойде нещастието? - Христов погледна Андрей, той беше потънал в мечти и не разбираше за какво става дума или мислеше, че става дума, че Христов ругаеше Благовест.
- Да разбереш какво правят хората, когато ги сполетят нещастия. -Какво прави Андрей, който цял живот се е борил? Затова като му се карам и ругая, не му прави толкова силно впечатление, дори иска още.
- Е, да - каза Благовест и въздъхна дълбоко.
- Първото посвещение в живота е да имаш приятел и после да се разочароваш! - Благовест се оживи и загледа изпитателно Христов:
- А второто посвещение кое е? - запита той.
- Да се ожениш за любима жена.
- Третото да ти изневери ли е? - с болка каза Благовест.
Христов му се усмихна, погледна пак Андрей-той не разбираше нищо, може би защото не беше женен, и мисълта за изневяра не познаваше!
- Не - отвърна Христов - третото е да имаш деца.
- Четвъртото? - запита Андрей.
- Да минеш през смъртта.
- Каква полза ще има от това посвещение, щом умра, аз нищо няма да зная?
- Това е, че няма да умреш, само че ще минеш в един друг свят.
- Вие вече затова ми говорихте, което аз не вярвам. Но друго има отчайващо в това, че аз няма да бъда посветен нито в едно от тези посвещения, защото нямам приятели, не съм женен и нямам деца. Днес ако умра, ще вляза изведнъж в четвъртото посвещение.
- Няма да умреш, защото имаш тук много задължения. Докато не ги издължиш, няма да те пуснат да избягаш!
