- И все пак господин Христов, аз не виждам връзка между заглавията на беседите и съдържанието им и отделните пасажи, нямат връзка помежду си и с цялата беседа. Аз някой беседи съм чел по много пъти и търсил съм връзката, както със заглавието така и между отделните части. И Вие малко като господин Дънов говорите не по-ясно, и накрая се изяснявате, всичко обобщавате.
- Не, не е така, така ти се струва защото си много ограничен, връзката е навън от границите на твоето съзнание! Като те слушам така да говориш, като че себе си слушам, когато за първи път дойдох при Учителя. Бил съм направо бърборко като тебе. Но друго по-интересно има, защото диванетата като тебе и тогава като мене ги е имало, и ще ги има дълго време.
Тогава ми обърна внимание един евреин върху търпението на Учителя. И тебе и мене, и още хиляди ни търпи, чака да се опомним. И тъкмо Неговото търпение ме ангажира, сега да те търпя с цялото ти невежество и глупост. Учителя прави това, което Бог прави, а аз се стремя да правя това, което Той прави.
Ти не чувстваш каква привилегия и благодат е за българския народ, че Учителят Се е родил в България, че можем да видим ако не друго, поне палтото Му, панталоните Му - формата Му!
А Учителя палтото ли е, панталоните ли е или брадата ли е? Да не бъде! Защото Той в Своето съзнание и любовта Си е нещо голямо, велико същество, тъкмо към тази форма, на която ние още нямаме отношение. Та ще дойде някой да описва Учителя какъв бил, или ще го фотографира!
Вън от физическата Си форма, Учителят е ангел - един от възвишените духове на Небето. Цяла благодат за нас е, че можем да четем беседите Му в оригинал!* [*КОЙ Е УЧИТЕЛЯТ? - виж „Изгревът", т. 1. 2. изд. 2011, с. 730-782. - „Космогония”, с. 730-782.]
Нашето отношение към Учителя е каквото е отношението на един плъх от една библиотека, който пълзи по книгите, но към съдържанието им няма никакво отношение! Виждаш ли там стълбата, по която Учителя Се качва и слиза, парапета за който Се хваща? - Ще дойдат хора от цял свят, ще си отдялват трескички за здраве като от свято място, както когато отиват на „Божи гроб” и си вземат трескички от кръста, на който е бил разпънат Христос!
Е, питам те - какво ще им кажем за Учителя на тези хора, какво ще им покажем? Ще им покажем това, което ти на мен ли бърбори или техните стари скъсани дрипи и парцали, книги и изкуство, които вече за нищо не струват?!
Те са ги изхвърлили на боклука, и такива като тебе диванета ги събират, поодухват, поочистват и се гиздят, както ти се гиздиш с разните Щайнеровци или Индуската или Египетската - отдавна изживени култури! Те ще ни кажат: „Ако е въпрос за това, ние го знаем, с това знание Индия и Египет завладяха. Дайте ни знание, с което да живеем! Дайте ни Учителя! Кажете ни за Учителя, за Бялото Братство.”
Такива диванета като тебе, ще започнат да заекват, и тогава ще разберат какво е бил Учителя и какво са пропуснали!
Не беше ли същото и с Христа?
Ние, които сме били съвременници на Учителя, сме задължени най-много!
Светът ще ни държи отговорни, че сме били при такава голяма светлина и толкова малко сме видял и! Увличал и сме се по европейското като диваци по стъкълца, огледалца и разни дрънкулки!...
Затова казвам: - Бъдете редовни на беседите и лекциите, изпивайте Словото на Учителя до дъно, вгледвайте се внимателно и съсредоточено в Учителя - да видите и запомните всички подробности от Него.
Всичко това съзнателно да стане съдържание на вашето съзнание. Четете беседите и лекциите, препрочитайте ги много пъти. Всякога ще виждате нови неща. Набавете си всичко от Учителя.
Четете и молете се Бог да ви отвори очите, за да видите дълбочината на Учителя. Мъчете се зад формата да видите съдържанието и смисъла, не оставайте само до формата, защото в нея няма живот. Същественото е в съдържанието и смисъла, както същественото на ореха е ядката, а не черупката.
А колкото до нашите братя, всеки от тях дава, което има и прави, което може. Посочват като единствен път да се дойде при Учителя пътя, по който те са минали.
За вас най-важното е Учителя!
Разберете, формите не са същественото! Те служат само в тях да се вмести съдържанието, посредством формата да се запази и пренесе!
Наистина, в природата има съответствие, съотношение между формата от една страна и от друга съдържанието и смисъла, но който е жаден ще пие вода с чаша, с каквато и да била форма...”
- Както животните ли? - апострофира го Благовест.
Христов го изгледа продължително и продължи мисълта си.
