- Аз за тези неща ще си помисля по-обстойно, но кажете ми сега защо господин Дънов говори така особено?
- Ти искаш да говори като простаците ли? Неговото говорене е най-умното, защото разделя нещата на съществени и несъществени. Той прази и говори съществените неща, а несъществените, обвивките и подвързийте... остава да се занимават тези, за които са - децата. Затова казвам и на Вас - търсете в живота същественото, и за него говорете и него правете. Природата залъгва глупавите, умните занимава, а на разумните разкрива своите тайни.
- Гледам, ти си тънко облечен, каза ми каквото искаше да ми кажеш и аз ти отговорих, затова можеш вече да се върнеш, за да свариш за влака, за да се върнеш при семейството си. Вече достатъчно ме изпрати, ето я и „Сухата река”.
- Ако може, бих искал още да Ви придружа - възрази той.
- Това е твоя работа! После и ти като Андрей, да не искаш да ме държиш отговорен, че си простинал заради мене, или че не съм ти дал възможност да се върнеш при жена си! Може да се върнеш, когато искаш, не съм те вързал!
Добре ще направиш да облечеш кожухчето, защото Учителя не току така ти го е дал. Ти виждаш как Учителя се грижи и за тебе, въпреки че ти със своя език си Го намушкал - предвижда какво ще ти бъде необходимо! Каква по-голяма красота и художественост търсиш от тази? Той много добре знаел, че ти не само ще ни настигнеш, но и че ще дойдеш на планината, затова ти дал кожухче. Ето, виждаш ли как говори Учителя? Той не почна да ти говори, че те обича много, не те прегръща, не те целува, но ти дава това което ти е необходимо - предпазва те от студа и безлюбието. Ето това е символ на любов.
- А на Вас какво Ви казва?
- Това, което направих, правя и ще правя с тебе.
- Какво точно?
- Да те набъхтя. Защо Той да Се цапа, защото ругането е цапане? Защо да свързва карма, а ти имаш и ми дължиш, затова мога да те наругая, за да сме квит? Има неща, които Учителя не може и не бива да прави -да бие, да причинява страдания... защото е завършил еволюцията Си, ликвидирал с кармата Си с всичките Си вземания и давания. Учениците трябва това да разбират и своевременно да влизат в тази роля. На ученика още е позволено това, защото има много вземания и давания с хората.
Благовест пак се подчини, облече кожухчето, а Христов продължи:
- Виждате ли този нищожен Изгрев, който е нищо в сравнение със София, Париж, Лондон, Ню Йорк?...
Но скоро светът от всички краища ще дойде тук, ще изучава тъкмо този стил - стилът - говорът на Учителя!
Ще изучава български език, за да чете Словото на Учителя в оригинал!
Светът е „бъхтън” от панделки, корделки, дрънкулки и огледалца, той вече търси нещо ново, свежо, реално, същественото което да осмисли обезсмисления му живот, нещо, което да има съдържанието и смисъла на новата епоха, на епохата, която идва и нейните челници вече са навлезли в нея.
Съдържанията се изразяват, изливат във форми, но формата не е най-същественото. За жадния не е важно в каква чаша - стъклена, пръстева или дървена... с една или друга форма ще му я поднесат. Когато водата я има, той може и с шепи и дори да се наведе да се напие направо от извора.
Учителя така подрежда Словото Си, да отговаря на природните закони, законите, които управляват Вселената, затова то е живо.
Словото на Учителя е вода за жадните и хляб за гладните. Учителя когато говори, има предвид много и много неща и строго определени въздействия върху съзнанията на хората сега и за бъдеще да отговори на най-важните изисквания на времето, и тези, които ще възникнат след 100, 1 000 години - затова една голяма част от беседите не ги разбираме. Учителя може би вече живее в две хилядната година пред нас.
