- Още нещо ще ти кажа - започна Христов спокойно - после каквото искаш това прави, троши си главата. Всеки човек повече или по-малко иска да командува другите, да им се налага. Но има два вида командуване - едното е да командуваш себе си, и второто - да командуваш другите.
Да командуваш другите е наглед лесно и приятно, макар то да е най-трудното, то е цяла наука и велика педагогика, а да командуваш себе си е още по-трудно и още по-голяма наука.
За да командуваш добре, преди всичко трябва да си здрав, да имаш бистър ум и разум, широк и висок поглед върху живота, да имаш силна воля, любов... - Да си Мойсей! - забеляза спонтанно Андрей.* [* Виж „Изгревът”, т. 22, с. 593-615.]
- Много добре, така е! От това вадя заключение, че ме разбираш. Ако командуваш другите, без да си Мойсей, без съответната сила и добродетели, отначало това ти прави удоволствие, защото грешките стават за сметка на другите, но много скоро ще заплатиш много скъпо за това удоволствие. Ако с тези добродетели, които имаш, командуваш себе си, ще имаш много неудоволствия, защото грешките ти ще стават само за твоя сметка, но затова пък ще придобиеш самокомандуване, самоналагане, самообладание, всичко което е притежавал Мойсей.
Командването на себе си е условието, за да командуваш другите. Когато се научиш да командуваш себе си, непременно другите ще те потърсят, и непременно ще те намерят и ще предоставят живота си да ги водиш, защото ще бъдеш най-разумния водач. Тогава правилно и по естествен път ще изживяваш удоволствието от командването и да се налагаш разумно, тогава ще имаш радостта като възнаграждение.
Глупавият се познава по това, че иска да командува другите, а умния - себе си.
