- Всичко това може да е така и може да не е така, но аз зная едно с положителност, че трябва да се върна. Вървя с последни сили, и всеки момент може да падна мъртъв!
- Прави каквото щеш - връщай се! - Така той каза, но неговите думи в Андрей отекнаха: „Върви след мене, и ще вървиш докогато аз ти кажа!” - И отново пред Андрей се мярна картината: биволите и овена, който се теглеше след колата и копитата му пушеха!
Христов здраво беше хванал Андрей за сърцето!
Трудно, много трудно беше Христов да бъде обичан, защото той като ветровете бродеше по високите и непристъпни върхове на живота, и който го обичаше, там трябваше да го следва!
- Но господин Христов, трябва да се разберем като хора, въпросът е много сериозен! Аз дойдох при Вас за съвет и нищо повече! Ще ми дадете ли съвета си или не - кажете направо! Аз от Вас никога не съм искал да ме мъкнете като гуреливо коте по планините в това студено време! Вие може да имате някаква особена цел да ме правите дъновист, но аз нямам такова намерение! Ако обичате дайте ми съвета, ако не аз ще се върна и не желая повече да Ви познавам!
- Аз вече ти казах - започна още по-силно и ядовито Христов, като че съвсем не се интересуваше от това, че Андрей беше болен, че можа да умре и още по-малко, че ще се върне. Но в гласа му се чувстваше съвсем леко някаква бащинска нотка, което затрогваше и подчиняваше: - Отивай си, никой не те е вързал! Не аз съм те търсил, знаеш много добре - ти ме потърси! Всичко което досега съм правил с тебе и ще правя, влиза и моя съвет! Това са неговите съставки.
- А кое е главното? - запита неочаквано Андрей.
- Ти вече знаеш - ще ти се оправи живота!
- Защо не ми казахте, че съветите Ви са такива дълги?
- Такива са моите съвети. Ти защо не ми каза, че искаш къс съветник? От краткия съвет няма да имаш никаква полза! Ти си умно момче, ще разбереш после смисъла на моя съвет, сега повярвай ми, послушай ме, направи усилия и върви след мене.
Разбери, велико бъдеще те чака, но затова трябва да го придобиеш, да преодолееш известни препятствия! Без това, великото и красивото не можеш да ги достигнеш. Аз съм човек с много връзки, ето вчера нали видя: цар, министри!... Само да кажа, веднага ще бъдеш на работа, но каква полза за тебе, като си болен, и когато пак ще повториш същите грешки - ще се върнеш на същото място, където си сега.
- Но кажете ми, обяснете ми какво точно бъдеще ме очаква?
- Ако ти обясня, съвета ми ще бъде изложен на несполука, защото има невидими същества, които са против тебе, които като чуят съвета ми, веднага ще го провалят.* Наистина, аз пак ще ти оправя работите, но това ще стане бавно и много трудно. Защо да си усложнявам работата? [*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 669-672.]
- Но това са приказки за деца, това е както се казва „Приказка работа”. Хайде, аз може да съм прост, но Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Благоев и Димитров, които са учени и умни хора, трезвомислещи и са стъпили здраво на земята, не летят в облаците както вас дъновистите, никъде и нищо не казват за тези невидими същества! Защо Дарвин и Кропоткин, които са най-великите естествоизпитатели, никъде в природата не са срещали тези същества? Как е възможно само Вие и Дънов да ги виждате? Вие знаете ли, че аз и целия български народ, ще Ви държим отговорен за това, което правите с мене! - Андрей вече беше почнал да се кара на Христов.
Христов прецени, че нишката, с която държеше Андрей беше се опънала до крайност, затова опита друг метод. Съвсем незабелязано за Андрей - отстъпи. Защото си мислеше, ако Андрей се върнеше, какво би правил - да умре или да се самоубие? Той виждаше, че Андрей така говори, но дълбоко в себе си непреодолимо искаше да следва Христов, пък ако ще да умре по пътя, но в желанието си да бъде неговата воля, всичките тези въртели правеше. Ако се върнеше, той нямаше да намери мир на душата си, че се е разделил с Христов!
