Тъкмо седна на стола си Христов и Андрей щеше да почне да му разказва, и отново се почука. Андрей подведен от Христов от миналото почукване, с възмущение каза:
- Това е вече непоносимо, безобразно! Не отваряйте господин Христов! - Христов стана сериозен и рязко отговори:
- И ти си вече непоносим! Дошъл си в моята къща, и искаш да ме командваш да не отварям. - И отвори, като остави Андрей да мисли сега пък върху това. Беше същият господин.
-Моля Ви господин Христов, повторете ми какво да направя.-Христов вежливо и кратко му обясни, и го изпрати. Върна се и седна на стола си.
- Но господин Христов, Вие и от медицина ли разбирате?
- Учителя на всичко ни учи.
На вратата отново се почука, и на процепа се показа лицето само на момичето:
- Брат, брат ви Андрейко Ви чака вън. Обедът е готов, часът е вече 13!
Христов без да погледне момичето, каза на Андрей:
- Говорил си около 5 часа, остават още 19 часа да ми разказваш истории из твойто детство. И пак му повтори: - За да бъде вярно всичко, което мислиш за себе си, включително и това, че си болен, и че положението ти е безизходно.
След това се обърна към момичето:
- На Андрейко кажи да дойде утре, или не утре, защото утре с господина сме на екскурзия. С това той подготвяше Андрей да свикне с тази мисъл. - Кажи на Андрейко да дойде други ден. Щом обедът е готов, донеси го.
На Андрей направи впечатление, че момичето му вика „брат” - брата си връща заради него, и че помни и ще иска да му разказва 24 часа. Андрей се чувстваше вече много свободен в стаята на Христов, затова можа да запита:
- Госпожицата родна сестра ли Ви е?... - Но Христов го прекъсна ядовито:
- За каквото си дошъл, само за това ще питаш! - И веднага през цялото същество на Андрей премина един болезнен ток, който отмина, но в душата му остави продължително неприятно състояние.
Момичето стоеше на процепа и отново запита:
- Обед за двама ли?
- Защо ме питаш неща, които знаеш? Нали ти казах. Бог го изпратил - човекът не е ял от два дни!
И на момичето се скара, както на Андрей. Това, като че превърза раната в душата на Андрей от скарването му, и той си помисли: „Колко е несправедлив към бедното момиче, как само го тормози! Какво толкова е направило, като го запитало? Просто без причина му се кара!” - И още малко, и щеше да го защити, но чувстваше страх.
- Обеда ще бъде забавен, защото съм го приготвила само за Вас.
- Прави каквото знаеш, махай се от главата ми! - каза Христов отегчително. - Ще дадеш на човека една супа, ще му избърбориш цял камион с приказки.
