Около южния прозорец на колибата бяха почнали да се събират врабчета, които цвъртяха силно и настойчиво, някой дори почукваха на стъклото, а други се блъскаха в него, искаха да влязат вътре.
Христов ги гледаше любопитно и каза на Андрей:
- Това е техния говор - гладни са! При тях глада определя отношенията им. Когато не са гладни през лятото, никакви ги няма... И извади от шкафчето на бюрото си един пакет с просо. Отвори прозореца, врабчетата не само, че не хвръкнаха, а почнаха да кацат по ръцете му, да се мушкат, блъскат в ръцете му и да цвъртят. Той им изсипа просо на малката дървена площадка, специално направена за тази цел, но те го разпиляха на земята. От съседните дървета и покриви, се спуснаха и няколко гугутки и гълъби. Скоро просото беше изкълвано, а птичките стояха, бяха още гладни.
Христов извика високо:
- Детка, донеси хляб. - Скоро тя се показа на вратата и без да го гледа, каза:
-Днес фурните не работят, за нас няма да има.
-Донеси хляб и не философствувай!
Тя донесе цял хляб, който той почна да троши и хвърля на птичките. Но изведнъж всичките птички изхвръкнаха със сила и шум! Една котка беше ги издебнала, и захапала една гугутка за опашката. Тя силно пляскаше с крилете си! Христов светкавично остави хляба, грабна четката, която му падна под ръка и я запрати върху котката. Гугутката изхвръкна, перушини се понесоха из въздуха! Христов въздъхна облекчително и каза:
- Разбойник! - Котката беше се спряла надалече, гледаше го и се облизваше. Той пак извика: „Детка, донеси кашкавал!” - Тя веднага донесе, но изрезки от корите на кашкавал. Той ги изгледа, усмихна се и каза:
- Ти професоре, все много знаеш, все ще измислиш нещо! Иди сега да донесеш редовно парче кашкавал, а не изрезки от кашкавал.
Момичето донесе едно тънко парче кашкавал. Той го гледа, гледа, но този път нищо не каза, хвърли го на котката, заедно с изрезките от кашкавала.
И тъкмо да затвори прозореца, пак се дигнаха птичките с шум. Котката беше се покатерила на дървото - кучето беше я подгонило, и сега ядеше кашкавала й. Той почна да се смее и да гледа Андрей съучастно, и отново извика момичето и му каза да нахрани котката и кучето, да ги прогони далече и после да нахрани и птичките и да прибере четката. И след това се обърна към Андрей:
- Като ходиш по града, купи просо. - И му даде 10 лева.
- Господин Христов, защо храните врабчетата, каква полза имате от тях, пък ги храните и с просо? Те са малки и за нищо не стават! Не е ли по-добре да храните кокошки, те поне ще Ви носят яйца? - Той се усмихна и възрази:
- И ти си една птичка като тях, която иска да яде, да живее, да бъде щастлива. Каква полза има от тебе Бог, който е създал храната, с която ти се храниш? - Като даде възможност на Андрей да помисли върху казаното от него, после добави: - На кокошките даваме едно, а очакваме да вземем десет! Това е прастара философия, против която се бориш ти и комунистите. Нали и капиталистите дават едно на работниците, а вземат десет. Следователно ти не си против капитализма, ти си за него, но искаш само да си на мястото на капиталистите. И ако един ден и ти станеш капиталист, няма да помислиш за комунизъм.
Андрей се изненада от тези изводи и тъкмо щеше да възразява, Христов го превари: „И аз и ти, и всички хора и същества сме за Бога такива врабчета! А ние за врабчетата сме Богове!”
Андрей направи гримаса, че не вярва. Христов го видя, но не се спря сега на това, продължи: - Гугутките и гълъбите гонят врабчетата, за да изядат те просото; котката гони гугутките; кучето гони котката, за да изяде кашкавала й. Аз мога да изгоня всичките, имам тази власт и сила, но аз, разумното същество, на всяко от тях давам нужното да живее. На врабчетата и гълъбите, работата е да се пазят от котката, а тя да се пази от кучето!... Това е живота на животните, да се гонят едни други.
- Играта на мишка и котка - децата пеят на мишката да бяга, а на котката да я гони.
- Това е. А като се дойде до човека, той има власт да гони и убива и едните и другите, да прави каквото иска с тях, но разумния човек, човека на новата култура - на всяко по-нисшо от себе си същество дава това, от което то има нужда. Така постъпват с него и по-висшите над него същества.
Андрей го слушаше, гледаше и мислеше с цялото си същество върху всичко какво му казваше, и най-различни мисли нахлуваха и изпълваха съзнанието му. И понеже Андрей по природа във всичко търсеше отрицанието, искаше винаги да възразява, затова от безбройните мисли, даде да се появи тъкмо тази, която най-много му допадаше:
- Да но има хора, които гладуват, а Вие храните котките и кучетата с хляб и кашкавал, а на птичките специално купувате просо!
- Давам им, храня ги, грижа се за тях, защото са дошли и искат това от мене. Всеки, който и да е той, който е гладен - ще го нахраня!
Андрей насмалко щеше да каже: „Ето, аз съм дошъл!”, но се спря. Разбира се, Христов хвана мисълта му и отговори:
- И ти ще получиш това, което ти е необходимо, и ти вече го получаваш.
А колкото до хляб и кашкавал, и ти можеш сам да си ги купиш.
Аз ще ти дам това, което никой не може да ти даде, което от никъде не можеш да купиш!
