На вратата се чукна веднъж и леко, и на процепа се показа бледото и измъчено лице на момичето със змиите на главата. То заговори тихо, като гледаше в пода:
- Часът е 9.30. Ето, брат Влад* донесе тези коректури - които подаде на Христов. - Само ако веднага почнете да коригирате, ще успеете до утре, защото брат Влад ще мине утре сутринта да ги вземе. [*Влад, Влад Пашов - виж „Изгревът”, т. 18, с. 256-511.]
За всичките посетители стана ясно, че им казва да си отиват. Двамата лекари с интерес изгледаха момичето, и си помислиха: „Жена, приятелка или дъщеря е на Христов?” - Той ги изгледа и отговори:
- И трите в различни времена!
Те с широко разтворени очи го загледаха с изумление! А Андрей се радваше, че веднага щеше да получи искания съвет и щеше да си отиде. На него две неща му бяха ясни: Христов може да го накара да разказва 24 часа, и че той няма да може.
Обаче Христов с насмешка загледа момичето, и му отговори:
-Ти „професоре”-така той наричаше момичето, когато то се опитваше да хитрува - ти всичко разбираш, все много знаеш, все предсказваш, и никога предсказанията ти не излизат верни! Нали виждаш, не съм свободен! Защо смущаваш хората? Бог ги е пратил, ти коя си, която ги пъдиш?
- Но нали трябва да устояваме на обещанията си? - Каза то външно тихо, меко, примирително, а отвътре яд бушуваше, кипеше, беше твърдо и настойчиво. - Но Христов го прекъсна ядосано:
- по-важно е да устоим на Божествените обещания! - Погледна Андрей и продължи: - Ти не беше ли тая, която тази сутрин ми даде да разбера, че Бог праща този човек?
- Нали Вие ми казахте вчера, че трябва да Ви напомня за коректурите? - отговори то пак, без да го погледне.
- Казах! Аз зная какво съм казал! Ти „професоре” не можа да разбереш, не е важно какво аз съм казал вчера, важното е какво днес и в този момент казва Бог! Пътят на ученика - това е, което Бог днес в този момент казва! Ти имаш големи претенции, но още не си стъпила на този път, все трябва да ти обяснявам, да ти дъвча! - Момичето без да каже дума повече и да погледне в стаята, затвори вратата.
- Цял „професор”! Ще ми разказва тя, не знам какво съм бил казал!... - говореше си Христов по стар навик, и преглеждаше коректурите. Спря се на една страница и зачете: „Това, което ще Ви кажа, не е за силните, богатите и тщеславните”... - Българинът превеждаше на немеца.
- Само за такива като мене - добави Андрей.
- Не случайно Бог те е пратил, и аз ти чета тъкмо това - отговори му Христов, без да го гледа.
- Аз сам дойдох - никакъв Бог не ме е пратил! - отговори му нервно Андрей, като натърти гласа си на „Бог”.
