Изгревът стана важен център, особено за академичната младеж. Млади момци и девойки - студенти и студентки, с неудържим копнеж търсеха осъществяването на своите висши идеали.
Делничният сив и еднообразен живот не ги задоволяваше. Техните души търсеха нови простори. Както великите мореплаватели се спускаха смело в океаните, въпреки неизвестността, да търсят нови земи, така също тези души жадуваха за нещо непознато, което да им отговори на много дълбоки въпроси, които непрекъснато изпъкваха в тяхното съзнание. Тези млади хора изживяваха трагично създалата се криза почти във всички области на живота, особено след Първата световна война. На първо място - стояха острите социални проблеми, на второ - духовната безпътица, на трето място - кризата в науката, в изкуството, те чувстваха залеза на един свят, който умираше от собствените си противоречия. В тези чудни души бушуваше един бунт срещу старото, на което липсваше всяка жизненост, бунт срещу религиозните суеверия, срещу изкуфелите научни хипотези и теории срещу тиранията и обществените предразсъдъци. Тези хора се стремяха към създаване на един нов мироглед. Това бяха допирните точки, които свързваха душите им с големия и непознат духовен образ на Учителя. Те чакаха със свещен трепет този духовен гигант да отвори дверите на своята школа и да чуят неизказаното дотогава слово, пътя, по който ще се осъществят дълбоките им копнежи и възвишени идеали, които се зараждаха дълбоко в техните души.
Годината 1922, през която се тури началото на Изгрева, беше също така важна като начало и на Школата на Учителя. До тази година Учителят държеше своите беседи в малката бяла къщичка на ул. „Опълченска" 66. Неговата аудитория представляваше малкият двор на бялата къщичка, където всички стояха прави, а катедрата - отвореният прозорец. Учителят непрекъснато стоеше на течение и всички се учудвахме, че не настива и че е здрав.
Всяка неделя от 10 часа започваха неговите беседи. Стари и млади, учени и прости, бедни и богати, зиме и лете - бяха устремили своя поглед към прозореца и жадно поглъщаха словото му. Вдъхновение и радост се разливаше в душите на слушателите след всяка произнесена беседа. Малката стая и дворът ставаха вече тесни. Трябваше да се търси по-широк салон. И действително, не след дълго време Учителят започна да изнася своите беседи в удобния салон „Турферайн". Широк салон на германско физкултурно дружество, който се вземаше под наем.
