- Разбирам и него и тебе, разбирам и фигурите и формите на художествената реч, но вие не ме разбирате, защото по-далече от формите не отивате.
Неговото изказване между другото, ми послужи и като повод един педагогически метод.
Трябва да знаете, тези наглед невинни, но неверни, наречени художествени преувеличения, стават причина за много нещастия и страдания не само на четеца или слушателя, но и на самия писател. За тези техни преувеличения живота ги държи отговорни, защото както в живота, така и в литературата - важна е истината!
За всяка неистина, дума казана или написана, се отговаря - заплаща скъпо, което при някой писатели достига до убийство и самоубийство, независимо от това дали те знаят или не знаят за причините на своя песимизъм, убийство или самоубийство.
- Например? - апострофира го българинът лекар.
- Ако почна да цитирам - Гьоте, Джек Лондон, Пушкин, Лермонтов, нашия Яворов и др., ще отида много далече, ще се отклоня от главната си мисъл, затова сега ще кажа само: - В какво положение ще бъдеш, ако отидеш на пазаря с мисълта, че имаш пари, а в действително нямаш? Или какво те ползва, ако другите мислят, че ти имаш пари, а ти в действителност нямаш? Това какво ползва и тях - нищо, тъкмо напротив - такова неверно мислене носи разочарования и излишни страдания!...
Художественост не значи лъжа. Художествеността трябва преди всичко да изразява истината, защото само истината прави хората свободни, а само свободният може да види красотата и да я изрази. Художникът не трябва да преписва на действителността неверни неща, нито да съчетава несъчетани в природата неща, или пък да накачулва фактите с панделки, дрънкулки, които нищо не допринасят. Това няма смисъл, защото реалността - природата е неизчерпаем извор, океан от най-разнообразни форми и идеи, много по-съвършени от тези, които ние бихме сътворили!
Всяко нещо, което ние добавяме на природата, я опошлява, опорочава. Тя няма нужда нищо да й се добавя. Достатъчно ще бъде да видим и изразим нейната красота и нейното дивно разнообразие! Но затова трябват съответните очи и съответно съзнание, и най-главното - съответен живот, т.е. приложение на великото и красивото! Действуването е много важно, то трябва да се покрива с мислите и чувствата.
Ако мислиш, че можеш да разказваш 24 часа, а в действителност разказваш едвам един час, тогава всичките ти мисли, чувства и постъпки са верни само една двадесет и четвърта част. Какво значение има ако кажеш, че можеш да разказваш 100 часа? Виждаш как хората под формата „художествено”, са изкривили и речта и живота си. Те лъжата наричат -художественост! Съвсем друг е въпроса, ако художественото преувеличение се покрива от този, който го казва с живота му, с моженето му, тогава то има смисъл.
- Да, но е приятно и красиво!... - Христов бързо го прекъсна:
- Това красиво и приятно е като алкохола! В него няма никаква хранителност, той не носи живот, тъкмо напротив - трови живота! Макар да е приятен на вкус, да повишава настроението, но това е само илюзия, а после глава боли!...
Ако пък мислиш, че можеш да разказваш 24 часа и наистина разказваш 24 часа, това показва, че мислите и чувствата ти се напълно покриват с постъпките.
Затова, постави си като задача в живота да говориш само, което знаеш, което си проверил, и което можеш да направиш - истината. По този начин, много скоро, живота ти ще се оправи!
