- Всяко нещо, което е по-справедливо от съществуващото, е новото. Някой искат да разрешат въпросите чрез интересите. Но там дето има интереси, няма справедливост. Ако един човек не е готов да разреши един въпрос тъкмо против интересите си, в името на справедливостта, тогава тая дума му е непозната по същина. В името на интересите си и вълците и разбойниците се събират, но в името на справедливостта към всички, може да работят само човеците - братя!
- Какво ще кажете за СССР?
- Това е място, където се правят опити за цял свят. На нея предстои да преобрази света! Но англичаните не спят, дебнат, защото преобразованията ще станат за тяхна сметка, затова ще гледат да спънат този марш на СССР.
- Какво мислите за комунизма?
- Как да мисля, по-добре едно учение, което отрича всички религии, но носи светлина и е в унисон с науката, като я само разрешава.
Комунистите искат да разделят богатствата, но не ги отричат.* Те ги смятат като резултат на заграбен труд. Това е право, но донякъде - не само трудът на работника е там! Този въпрос ще се разреши, когато вместо труда, дойде работата, т.е. да се работи с любов, по свобода - всеки със съзнание да отдава силите си за общото благо, без да мисли дори, че това ще му даде някакви права или привилегии. [*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 616-649.]
- А това объркване, което става в СССР?
- Както къщата пред Великден - всичко е объркано, но на Великден всичко ще бъде подредено добре.
- Не разбирам - каза немецът.
- Нещо, за да се оправи, трябва да се разбърка. Великден е Новата култура културата на любовта, която идва.
- Господин Христов, не забелязвате ли, че Европа се ориентира към диктатурата?
- Да, сега на мода са диктатурите. А при това те са най-старата форма на управление. Всички видове управления са своего рода диктатури, света още не познава друга система на управление, освен диктатура.
Не само физическото благоденствие е целта в живота! Физическо благоденствие може да се създаде и на една свиня!
Но по-скъпо от това е свободата, да се ползваш от тия блага. Еволюцията на съзнанието в обществения ред* и на неговите единици, ролята на индивида в колективитета - по този начин ще се повиши цялото ниво на обществото, а не само тия, които водят. Диктатури е имало под разни имена всякога, но и дворец без свобода става затвор! [*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 673-677.]
- А какво бихте казали за диктатурата на пролетариата?
- Масите правят революции, участвуват в тях с живота си, но те никога не са управлявали и не могат да управляват.
- Защо? - запита българинът.
- Защото водачите на революцията, които са излезли от пролетарските среди и заели властта след революцията, или по какъвто и да било начин да са я взели, техните интереси вече не са интересите на масите, на пролетариите.
- А на кого са техните интереси? - Запита немеца, защото това го приближаваше до целта му, да разбере на коя страна е Христов - на германска или на болшевишка.
- Много просто, те вече като управляващи, имат интереси на управляващите. Те вече не са работници физически, те вече не са маси, те вече са управляващи, които имат свои специфични интереси.
Комунистите мислят, че да се управлява е лесно! Ще вземат в ръцете си средствата на производство, ще вземат земите на земевладелците и селяните и всичко веднага ще тръгне добре, така както си мислят те. Те най-важното не могат да вземат, без което не могат да тръгнат работите добре.
- Кое е това според Вас? - запита немеца.
- Умът, опитностите и знанието на тези, които не са „масите”, не са „трудящите се”...
Революцията е насочена обикновено към върховете на културата. Като ги унищожи, тя ще обезглави цялата култура, ще обезкърви живота й, ще спъне развитието й за десятки години. Местата на избития квалифициран кадър, ще заеме невежеството. И ще минат десетилетия, ще се сменят няколко поколения, докато се достигне висотата на културата до навечерието на революцията.
А през това време народите, които не са правили революция, са отишли напред. Така че положението на масите, на тези, които са правили революцията, няма да се промени, дори ще се влоши, защото на селяните земята ще бъде взета, по причина на това, че ще са избити много работници в революцията. Те ще трябва да работят повече отколкото са работили преди революцията, те ще трябва да бъдат закрепостени към фабриките, защото всяко тяхно текучество ще се чувства силно в производството.* [*Виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд. 2011, с. 660-664.]
Произведенията на земята и тези на фабриките ще имат по-висока цена от същите произведения на световния пазар, и за да могат техните произведения да излязат на световния пазар, това ще става за сметка на печалбите на селяните и работниците, респективно на целия народ... Но ние много се отклонихме, това сега не е важно, за нас е важно нещо друго.
- Какво? - бързо, нервно и нетърпеливо запита немецът.
- Повече не мислете да се връщате в Германия! - Немецът се изчерви и погледна българина, и каза:
- Това вече го предсказахте! И аз така мисля, но!...
