- Честита ти Новата година господин Христов, т.е. брат Христов!
Лекарите и Андрей слушаха, защото Христов съзнателно беше оставил и двете врати отворени. Българинът преведе на немеца, и тримата почнаха да се смеят. Христов не отговори на поздрава му, чакаше да каже защо беше дошъл, а посетителят явно искаше да го покани вътре.
- Имам една великолепна идея, която мисля много ще Ви хареса, затова да вляза, за да Ви я разкажа.
- Кажете тук - отговори Христов кратко, и се подпря на вратата.
- Решил съм да започна Новата година с правене на добро, затова съм дошъл да си поговорим.
- Искаш да кажеш, решил си да започнеш Новата година с приказки за правене на добро - коригира го иронично Христов.
- Може ли така да мислите брат? Такова нещо не съм казал, нито дори помислил!
- Нали каза „да си поговорим”? Доброто не се говори, то се прави!
- Точно и аз така мисля. Искам да вляза вътре, за да Ви обясня моите планове, как да направя едно голямо и велико добро.
- Не! - категорично отговори Христов. Аз предпочитам да направиш едно микроскопично добро, но без обяснения. Аз ясно ти казах да дойдеш, когато направиш едно най-малко добро.
- Как не може да ме разберете, брат Христов, нали Ви казвам, идвам да си поговорим върху плана на доброто, което ще направя?
- Махай се от главата ми хитрец такъв, нямам време да се занимавам с тебе! - И се обърна да си влиза. - А посетителят му завика:
- Какво добро мога да направя, когато нямам пари?
Българинът превеждаше на немеца. Двамата лекари и Андрей, вече се смееха с глас.
- Да се направи добро, не са нужни пари! - Христов се полуобърна, каза му и си влезе вътре и зад вратата продължи: - Когато направиш доброто, тогава ела. Какъв човек си, ако за десет дни не си направил нито едно добро? Аз се чудя как още живееш?! Защото доброто е основа на живота! Ти си без основа!
Господинът не си отиваше, като се молеше:
- Господин брат Христов, моля Ви, кажете ми конкретно какво добро да направя, за което не са необходими пари, веднага ще го направя!
Христов, като че това чакаше, веднага отвори вратата и най-сериозно му каза:
- Иди в гората, и в продължение на половин час изтърсвай снега от дърветата. Някой от тях от натрупания върху им сняг са се пречупили, а има които са наведени и до земята.
- Господи Боже мой! - извика той, и започна да се кръсти. И това ли доживях да чуя? Как се сетихте, тъкмо такова добро да ми искате? Както ми казват някой, простеел съм, но аз имам два факултета завършени и съм син на бедняшко селско семейство. Който ме види, какво ще си помисли?
- Аз те карам да правиш това, което аз правих тази сутрин. - И отново си влезе.
Лекарите стояха сред стаята облечени. Андрей веднага му заговори:
- Тази сутрин, когато идвах при Вас и аз изтърсих снега от едно дръвце, и то се изправи.
- Тъкмо за това добро те приех и ще ти помогна, защото такова дръвце си и ти, на което сега изтърсвам натрупания сняг по него!
- По шосето никой нямаше, от къде сте ме видели?
- Това, което човек прави, то веднага се написва на него. Всичко в тебе ми говори за това.
- Господин Христов - започна българинът лекар, който всичко беше превел на колегата си - защо карате господинът да изтърсва снега?... Аз мисля, че това е желание за оригиналничене.
- Ако ме питате мене, не бих приел никого, защото нито Вие, нито той, нито който и да било друг можете нещо да ми дадете, още по-малко можете да задоволите тщеславието ми, ако имам такова.
Това, от което аз имам нужда, никой друг не може да ми го даде, освен Бог и Учителя!
Този човек е много користен - иска само да взема, всичко прави само от непосредствен интерес! Затова го накарах това, защото от дърветата като ги изтърсва от снега - не може нищо да вземе. Искам поне едно нещо да направи безкористно.
