Христов както много хора, беше още много човек. Подаде се на неприятните си спомени, предизвикани от нечистотата, която беше му донесъл в стаята Андрей, мълвата, че е убиец на жена си.
Изобщо - всички, които идваха при него, бяха се отклонили от правия гът и навлезли в блатото на живота, затова всеки носеше в колибата на Христов кал, различни мътилки, нечистота и неприятна психична миризма, които събуждаха в него заспалите му или надживяни стари състояния!
Тогава от дъното на подсъзнанието му се издигаше страхотна мътилка и размъщаше съзнанието му!... Той отново страдаше, струваше му много време и усилие, за да се изчисти - успокои, избистри и чак тогава да пристъпи към изчистване на посетителя.
В хаоса на Андрей, Христов трябваше да преброди всички кътчета на душата му, да намери нещо силно, здраво... за което да го хване и изтегли от блатото, в което беше затънал. Трябваше да разрови основно и дълбоко живота му, там да намери здрава почва - канара, върху която да постави основите, да зазида бъдещия му живот. Да събуди трите основни принципа на живота: Вярата, Надеждата и Любовта; да предизвика на живот и работа скрити сили на организма му; да открие в него някакъв какъвто и да е идеал, който ако е анемичен, да го подсили и оживотвори, ако пък няма, да създаде такъв. Защото без висок идеал, живота няма смисъл.
Работата на Христов над Андрей, пък и над всички, които идваха за помощ при него беше сложна, отговорна, неблагодарна, неразбрана, изобщо много трудна! Не само това, но както вече знаем, Христов се срещаше и съветваше царя, министрите, държавниците... Следеше отблизо целокупния живот на българския народ. Вземаше задкулисно участие и в тази отговорна работа - водеше политиката на България, и то в навечерието и през цялата Втора световна война, център на която беше Европа и Балканите.
Защо правеше всичко това, ние вече отчасти знаем, сега само ще допълним. Но от гледището на едно обикновено съзнание, трудно може да се обясни и докаже това. Това става още по-трудно, като се има предвид, че всичката му досегашна и бъдеща работа беше абсолютно безкористна и безвъзмездна!
Той имаше пенсия като инвалид от войната, с която добре живееше. Не очакваше да заема някакъв пост, макар да беше канен, и за бъдеще щеше да бъде канен да заеме най-високия пост в България.
Той отдавна беше надживял славата и почестите от хората! Никой от тези, които идваха при него, включително и царя, при когото ходеше, не можеше да му даде нещо, защото по неговите думи, той всичко имаше, а което нямаше, не можеха да му го дадат тези, които идваха за помощ. Тогава естествено идваше въпроса: Защо не си живееше със своите идеали и занимания, както би живял всеки на негово място, но не с неговото съзнание, защо му беше необходимо да се занимава с кривите работи на хората, царя и народа?...
И в Народния съд председателя го запита: „Защо сте се занимавали с политика?” - „Питам, защо детето, което живее спокойно, като стане юноша, нещо припламне в него, изгубва спокойствието си, тръгва да търси любим или любима, когато около него всичко е пак същото, както и преди?...” И още много неща в живота на хората и обществата се стимулират отвътре, от нещо невидимо! То се събужда дълбоко в човека и външните му прояви може да бъдат неразумни, нелогични...
Както Мойсей - царския син - защо напусна двореца и отиде да освобождава евреите, което му струваше толкова много страдания?! Не е ли същото и с Христа? И тъкмо, което Го заведе на Голгота. Това е с хиляди мъченици и революционери. И в Христов беше се събудило и стимулирало от Учителя, и тъкмо то го накара да постъпи така нелогично. Мисли се, че всеки човек има някаква предназначение в живота, може би това беше неговото предназначение. Още повече, той знаеше, че всички тези хора, които идваха при различни случаи при него, имаха някакви отношения с него от миналото, които сега при голямата светлина и огромното богатство, което беше донесъл и представил на учениците си Учителя, трябваше да изплати задълженията си към тях, и тогава да поеме пътя нагоре, към други светове и живот.
Към всичко това, трябва да се добави и обстоятелството, че той беше член на Бялото Братство, което от незапомнени времена воюва с Черното Братство, не разбира се с неговите методи - насилието, а със свободата и доброто. Той имаше задачата да превързва раните в тази битка, да работи за разпространение на Учението на Учителя. Видяното във безбрежните простори на Вселената, което беше рядка привилегия и знанията, които Учителя беше му дал, всичко това го задължаваше да се предаде всецяло в работа за идване Царството Божие на Земята.
