Изморен, изтощен, отпаднал, загубил всякаква надежда, мина му мисълта да се просне на снега, да замръзне!... И неочаквано за самия себе си. простена: „Господи, моля Ти се, помогни ми!”-Това беше кратката молитва, която майка му като дете беше го научила да си я казва всяка вечер преди спане. Много отдавна не беше я казвал, и забравил.
Сепна се, гняв го обхвана! И протест като вулкан изригна от устата му:
- Бог! Що за дяволска измислица е това? Няма Бог! Бог, това е опиум за народа, измислица на империалистите, за да държат народа в робство! - Ти робе страдай, търпи тук на Земята, за да благуваш, когато умреш! -Свещено заблуждение! А те богаташите тук на Земята лапат ли лапат, а народа оставят на другия свят да лапа. Наистина, добре е скроена лъжата. Ако имаше Бог, щях ли аз да страдам, щяха ли да страдат милионите трудещи се по цял свят? Защо този Бог е направил хората грешни? Ако е всемогъщ, защо с един замах не премахне неправдата в света? Какво го ползват страданията на хората? Ах, кога ще забрише червената метла? И почна да се оправдава - бил съм лъгал, крал, фалшифицирал! Ами милиардерите, милионерите, държавниците, обществениците, поповете и всичките лежачи и народни изедници колко повече от мен лъжат и крадат и фалшифицират и какви по-големи престъпления правят, но пак са щастливи! Според мене днес в света има един единствен Бог, когото аз наричам „неправда”. Той царува на Земята и шествува от единия до другия й край.
Омразата към Бога събуди нови сили в Андрей, като че този Бог когото ругаеше, въпреки всичко, като добър великодушен баща протегна властната си ръка, от която протекоха сили на живот и надежда към Андрей. Той не се просна на снега, продължи към Изгрева като се поклащаше на две страни. Също така, и мислите му минаваха от една крайна точка в противоположната посока. Известно време, като че нищо не мислеше и неочаквано каза:
- Глупости, кой всъщност иска да страда - никой! Богатите лъжат, крадат, мошеничествуват, изнудват, експлоатират, затова са богати. Закон е - с честен труд, никой не може да забогатее! Много просто, как е възможно с една работническа заплата или с една чиновническа заплата, може да се купи файтон, кола, къща или построи вила? Всички, които имат къщи, коли, вили това са разбойници, направо крадци! Да дойдат те да направим сметка какво получават и какво харчат и откъде са взели тези пари!... Когато дойдем на власт ние комунистите, ще поискаме сметка за това, и ние няма на никого да позволим да бъде експлоатиран народа, нито някой да забогатее толкова, че да може да купи апартамент, кола или да прави вила... Ние ще му искаме обяснение, откъде ги е взел тези пари!... Но някой ще ми каже, че получил наследство. Тогава баща му и дядо му са крали. Всичко откраднато, ще вземем...
И рязко се обърна, изгледа София и викна високо: „Всичко това е построено с лъжа, измама и кражба! Това е кристализиран пот и мъка на работниците!” И пак почна да се оправдава, защото се чувстваше виновен: „И аз извърших тези престъпления, за да бъда щастлив! Тогава имах пари, бях щастлив - сега съм нещастен. Без тези престъпления, и тогава и сега, щях да бъда нещастен!...”
Въпреки всичко това, в Андрей имаше нещо, което го обвиняваше и той се защищаваше с готовите мисли, изрази и размишление, които много пъти беше чувал на събрания, митинги, в приятелски разговори...
И мислеше си какви велики идеи са тези на комунизма, какъв велик и красив живот ще бъде тогава! - „Чудно ми е как тези толкова красиви, възвишени и така хващащи душата на човека идеи, не трогват всички хора, а само нас работниците!”
Сети се, че от известно време често споменаваше думата „Бог”, за което се ядоса. Поиска да изругае отново Бога, но нищо не можа да каже, защото поиска с нови изрази без да повтаря старите, и в репертоара си като не намери нищо ново, замлъкна, остана с отворени уста.
