Учителят отново прекъсна евреина и продължи мисълта Си:
- Тези случки и събития от миналото, техните автори хроникират по начин достъпен и за миналите поколения, като ги включват в легенди, които се предават от поколение на поколение, докато достигнат до тези, които могат да ги разчетат.
- Но Вие сериозно ли гледате на легендите, и върху тях ли основавате знанията си? Така кажете, да се разберем. Значи Вашата наука, за която не толкова Вие, колкото тези които са около Вас - и погледна евреина и момичето - парадират, е основана на легенди? Това звучи вече като ирония! Пък и Вие - обърна се той към евреина - с тези големи претенции, вярвате на легенди! Все пак, кажете господин Дънов, за коя легенда става дума?
- Легендата за създаването на град Рим, за Римската империя, за Римската вълчица. Когато останете свободен, прочетете и нея, помислете върху нея и друг път ще говорим.
Учителят стана, станаха момичето и евреина, стана и Христов, отиде взе шинела си и се облече.
Учителят погледна книгите, които бяха на края на бюрото. Христов ги взе, извади с жест красивия си портфейл и постави на бюрото на Учителя една столевова банкнота, с която можеха да се купят двадесет такива книги. И погледна момичето и евреина, какво впечатление им направи.
Учителят отстрани банкнотата, и каза:
- Приберете си парите, аз Ви подарявам книгите!
- Благодаря, но аз пари обратно в портфейла си не връщам! -Учителят направи знак на момичето да вземе банкнотата:
- Сестра, рекох, дайте ги на някой бедни.
Подполковникът закопча бавно, внимателно и с грация шинела си, удари токовете на ботушите си, шпорите издрънкаха! Отдаде чест! Подаде тържествено ръката си на Учителя, после на момичето, което му се усмихна и заговори:
- Една молба имам към Вас, господин Христов!
- Заповядайте госпожице, на Ваше разположение съм.