Христов слушаше много внимателно, евреинът си отбелязваше в бележника. Момичето чакаше да получи знак от Учителя да продължи.
- Вие господин Дънов, правите разлика между Христовото Учение и християнската църква?
- Това е явно - превари да заговори евреинът - но аз отивам още по-далече, като твърдя, че християнските църкви са противоположни на Христовото Учение.
- И Вие ли господин Дънов, мислите като господина? - запита Христов.
- Но господин Христов, въпросът Ви няма смисъл, защото всичко, което аз и господина и всичките последователи на Учителя знаят и твърдят, те са научили от беседите на Учителя или при разговори с Него - избърза да отговори момичето.
Христов мисли продължително и заговори съсредоточено:
- Тогава господин Дънов, върху какво можем да говорим на диспута? - Пак продължително мисли и каза: „Вашето учение е стопроцентов анархизъм! Вие отричате всички църкви, държавата, морала и всичко, всичко, което е създал живота!”
- Не, аз нищо не отричам. Приемам всичко, което съществува, но държа, следвам и уча за създаденото от правилния живот, природата и Божествения живот. Уча за това, което Бог е написал в природата, за чистото Христово Учение, записано в Библията, Евангелията, Деянията и Посланията, а което там е пропуснато или предадено не както е, аз го възстановявам от написаното и изразено в цялата природа, в душите на всички същества. Всичко в Битието говори за Христовото Учение.
-Добре, аз си вземам бележка и от това ценно Ваше изказване, ще го имам предвид за диспута - каза Христов, все още концентриран.
Момичето прочете и заключителната глава. Христов се обърна към Учителя и заговори:
- Господин Дънов, нали Ницше е геният на Германия, на Запада, на XX век и през вековете? Сега стана ли Ви ясно какво поражение е нанесло Вашето прословуто християнство на една велика култура с неговите робски принципи?
И какви поражения може да нанесе и Вашето Учение на днешната култура! Трябва докато е време, както държавата така и всеки съзнателен гражданин да вземат мерки против Вас, Вашето Учение и последователите Ви, за да запазим държавата, морала и културата!
Тази печална участ не е само на Рим, същата съдба е имала и нашата държава след златния век на Симеона. За падането ни под турците голям, да не кажа изключителен дял имаха подобните на християните - богомилите, които презвитер Козма много основателно нарича „богонемили”.
