Христов пак се разяри! Учителят с един благ поглед го успокои, а евреина изгледа с упрек. На момичето каза: „Чети и превеждай.” То някъде прочете и преведе думата „морал”. - Христов го прекъсна и остро нападна Учителя:
- Вашият морал, моралът на Христа, Толстой и на всички религии е морал на слабите, на тези които не могат да се противопоставят на силните със сила, затова издигат като добродетел непротивенето на злото... За мене няма добри и лоши хора, има само слаби и силни... Вашият морал е морал на домашните животни - слабите!
Очите на евреина засветкаха! Погледна бързо и неспокойно момичето, както състезател пред състезанието любимата си. В погледа му се четеше: „Гледай сега как ще го направя на пух и прах, ще помета пода с трупа му, както Ахил с тялото на Хектор!”
- Господин подполковник, някои хора си дават къщите под наем, а Вие сте си дали устата под наем на Ницше! Това са стопроцентови думи на Ницше! - Учителят никога не обичаше да прекъсва, но този път прекъсна евреина:
- Нашият морал господин офицер, няма предвид нито силните, нито слабите! Какво са най-силните пред стихиите на природата? Стихиите като прахолинки ги помитат, а малките, слабите животинки остават невредими, защото инък не биха останали да съществуват досега. При звездна нощ, гледай продължително небето и звездите и си мисли за „силните” и „слабите”.
Това направи силно впечатление на Христов, защото никога не беше се сещал да мисли така. И после на много пъти през живота си, когато се хващаше, че се е възгордял, готов да застане като Бог, спомняше си тези думи на Учителя и веднага се смиряваше. Особено като почна често да наблюдава небето и звездите, почна да мисли за много неща по съвсем друг начин - смиряваше се!
- А какво има предвид Вашия морал, господин Дънов? - запита Христов, без да погледне евреина от когото имаше вече страх.
- Законите на природата.
- Какво общо имат те с морала?
- За едно тясно, ограничено съзнание те нямат нищо общо, но за широкото - не само че имат, но се покриват, те са едно. Новият морал, това са законите на природата.* [*Виж „Изгревът”, т. 20, с. 374-376.]
- Кои закони?
- Всички закони на природата, които се изучават във физиката и тези, които ще бъдат за бъдеще открити и изучени.
- Тогава какво бихте казали за закона на космическото равновесие?
- Това е правдата - най-висшия закон в човешкото общество.
- Добре, тогава на кой закон от Вашия морал отговаря например третият принцип в механиката?
- Акция и реакция. Всеки, който получава каквото и да било въздействие, желае да реагира, да отвърне със същото - око за око, зъб за зъб.
- Защо Христос не реагира, защо каза, че когато ни ударят плесница, трябва да обърнем и другата си страна, защо и когато Го съдиха не реагира?
- Това е един съществен пункт от Учението на Христа, по който се отличава от всички останали. Това показва, че Христос е имал много големи познания за живота, за природата, за човешката душа и нейните закони, това показва, че познава и владее природните сили.
- Не разбирам, господин Дънов.
- Нали сте съгласен, че има връзка между природата и човека? -Човекът е част от нея, едно с нея.
- Е, да!
- Ако човек отговори на плесницата с плесница, това е закона на правдата, Мойсеевия закон - око за око, зъб за зъб... Но ако не отговори на плесницата с плесница, това е неправда, настава неравновесие не само в душевния живот на този, който е ударил и този на когото са ударили, но и в цялата природа.
Вие проверете, ударете на някого плесница, и ако той не Ви отговори със същото, ще видите какво страшно състояние ще изживеете! Това е, защото природата неудържимо се стреми към равновесие, хармония. Благодарение на тази смяна на равновесие и неравновесие, се явяват силата и движението. Всяко нарушено равновесие, природата възстановява с неизчерпаемите си възможности. За най-малкото излизане от равновесие, за най-малката неправда станала някъде в природата или в обществото или с някоя нищожна животинка, цялата природа реагира, възстановява правдата, равновесието. Христос е познавал този велик закон, затова не реагира, остави природата вместо Него да реагира, остави природата да възстанози правдата...
Учителят говореше кротко и незаинтересовано. Христов концентрирано слушаше. Евреинът си беше извадил бележника и записваше. Момичето слушаше разсеяно, може би си мислеше как ще обзаведе бъдещето си домакинство.
- Кажете ми още нещо за Учението си?
- Аз не измислям нито морала, нито Учението си. Това, което говоря е Учението на природата, аз само го превеждам на човешки език.
- Всичко велико и трайно в религиите и философията, е все Учението на Христа - каза смутено евреинът не можал да се стърпи да не говори.
Учителят го загледа пак кротко, като че ли му казваше или евреинът така го чувствуваше: „Ти не можеш да се въздържиш да не говориш, а искаш посвещение! Началото на пътя е да се научиш малко да говориш, и само когато трябва.”
- Как, как е възможно, и преди Христа ли? - запита Христов.
- Ще Ви обясня друг път, а може по-нататък и сам да си обясните. Сега да слушаме какво ще ни каже Учителят - отвърна евреинът и се изчерви, защото почувствува, че беше по-добре да мълчи.
- Тогава какво ще кажете за закона на притеглянето - на кой закон от Вашия морал отговаря?
- Не е добре всичко да се обяснява, трябва да оставим и нещо сам да си обясните. Това оставям Вие да проверите и обясните.
- Не така, господин Дънов! Съгласете се, това не е никакъв отговор. Аз не съм дете, нито ученик.
- В някои отношения не само Вие, но и всички хора са като деца -възкликна момичето.
- Може да е така - отвърна Христов - но тук въпросът е съвсем друг. Аз вече съм забелязал - винаги, когато господин Дънов не може да отговори, отговаря така. Защо на миналия ми въпрос не отговорихте по този начин? - язвително забеляза Христов.
