Но в това отношение седеше много по-високо простият работник от фабриката, който доведе Христов при Учителя, също по-високо стоеше и метачът по софийските улици! Както единият така и другият искаха точно да изпълнят това, което искаше от тях Учителят, без да държат сметка за цената, която щяха да заплатят.
Работникът беше готов да бъде уволнен, да остане със семейството си на улицата без средства за живот, но изпълни волята Божия, да се пожертвува, да спаси една заблудена душа - началника си Христов. Метачът пък, съзнал под светлината на Учителя, че чуждото е чуждо и не може да стане негово, иска на всяка цена и при всички условия да го върне, и чака този момент и потъпква общественото мнение и личните интереси и предава откраднатото публично, без да се интересува какво ще стане с него. Защото знае или с душата си чувствува, че общественото мнение не е нещо реално, ако не отговаря, не се покрива с истината, която е решителния момент и елемент в живота.
И в двамата прости хора нямаше следа от страх, съмнение и друга идея, освен изпълнение волята Божия, да постъпят така както от тях иска Бог!
Евреинът постъпи по този начин, защото така разбираше, там беше неговото съзнание, при това не му беше дадена възможност да умува, съобразява и да се докара. Той постъпи според реалното съдържание на съзнанието си, както непосредствено му диктуваха импулсите. Естествено и логично беше за всеки обикновен човек, човек от народа поставен на негово място, да не напусне кабинета на Учителя, защото как можеше да остави това хубаво момиче в кабинета на Учителя, когато знаеше, че те и двамата са влюбени един в друг и силно се желаят?!
Така диктуваше здравата логика на обикновения човек, но има и друга логика, която от гледището на практичния човек, човекът от народа, не е здрава.
Ние разказваме една необикновена история, затова и логиката е необикновена! Според тази логика, от нейно гледище, най-практичния човек в обикновения смисъл на думата е най-непрактичен от нейното гледище, и най-непрактичният от гледището на обикновената логика е най-практичен от тази, така да я наречем висша логика.
Работникът от фабриката и метачът от софийските улици, постъпваха по тази висша логика! Те с техните чисти, единни съзнания бяха несравнено по-щастливи от евреина и всички, които постъпваха по обикновената логика! Те и двамата са застраховани от заболяване и тогава, когато всички около тях страдат от някакви епидемични заболявания! Техните съзнания са единни, силите им цялостни, нераздвоени и могат с пълния си капацитет да се съпротивляват на всички болести!
Според тази висша логика, евреинът трябваше веднага да напусне кабинета. А какво ще става с любимото момиче, да не се интересува-това да предостави на Бога, на Учителя. Нали каза, че Учителя е най-нравствената личност, най-силната, че владее скритите сили на природата!... Ако е наистина така, как ще позволи в стаята Му да се извърши нещо недобро, да се ощети един човек, да му се отнеме любимата?!...
Всичко това показва, че той съвсем не вярва на Учителя, че е Миров Учител, че притежава сили!... Това ние виждаме, а колко повече е виждал Учителят!
Ако няма сила и възможност така да реши задачата си, другото решение е, след голяма вътрешна и външна борба да напусне кабинета, цял изгарян от колебания и борби. Третото решение беше да каже истината: „Не искам да изляза заради момичето, страхувам се да го оставя с офицера!” И най-после, да постъпи така както постъпи.
Нас тук ни интересува как постъпи, и как трябваше да постъпи.
