НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ ТОМ 4
Алтернативен линк

ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ

НА

КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА

София - 1966 г. София - 1974г. -Документален магнетофонен запис

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

(13 февруари 1902 -16 февруари 1979 г.)

ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА

(В СВЕТЛИНАТА НА УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ)

София

1966

Документален магнетофонен запис София 1974 г.

1. ДЕТСКИ ГОДИНИ



Семейството, в което се родих, произхождаше от стар род. Майка ми беше силно религиозна, с мек нрав, с нежно милостиво сърце. Напротив - баща ми беше строг, честен, справедлив и с високо социално чувство. Този контраст на двата темперамента, създадоха у мен един уравновесен характер, съчетание от чувствата на едно нежно сърце и от мислите и копнежите за една разумна интелигентност.

Градът, в който се родих - гр. Казанлък, се намираше в една прекрасна долина, разположена между могъщия Балкан и китната Средна гора. Тази долина беше долината на розите. В тази красива обстановка преминаха моите детски години. Обстановката, в която живях, не беше нито бедна, нито богата. Обкръжаващата среда не беше посредствена, но не и крайно изискана. Културният уровен на хората, които ме обкръжаваха, беше на средна висота.

Накратко ще се спра на личния живот на кармическия полет, чрез който тук идва душата на човека на земята. Не представлява голям интерес пред онези геополитически проблеми, които ще разглеждаме. Но ще трябва да задоволим един откровен интерес. Кои са родителите ми, откъде са дошли, кое е моето родно място и каква е била обстановката в България?

Аз съм роден през 1902 г. на 13 февруари в 8 ч. и 30 минути вечерта. Моите родители, което много ме радва, че са хора, чийто произход е от Балкана. А за мен това е една легенда, която е свързана не само с тогавашния живот на България, но и с оня мистичен живот, който ще се разгръща от българския народ. Много често Учителят ми казваше, че „Розовата долина е пъпът на България". Градът, в който бях роден, гр. Казанлък, интелектът на хората бе много характерен. Оттам са излезнали много видни личности. Моят братовчед бе един от големите композитори на България - Петко Стайнов. Друг братовчед, който бе голям художник, бе Трингов. Въобще околната среда подтикваше хората към изкуство, театър и наука. Не беше посредствена обществената среда. А това бе голямо нещо за един малък народ, който е живял столетия под робство, а същевременно е запазил онези черти у себе си, които са необходими за интелекта. Моят роден град е Казанлък. Баща ми е кореняк и е издънка на един от най-старите и най-големите родове в града. Майка ми е родена в едно село в Средна гора. Баща ми се казваше Константин Петров. А майка ми Стефана Константинова. Аз открай време нямам специални чувства към род и семейство и към народ. Моето съзнание винаги е било свързано с едно космично, едно интернационално разбиране. И затова аз никога не живея в тези ограничени кръгове. Много малко съм живял сред тях. Щом завърших гимназиалното си образование, аз трябваше да напусна града. Отидох в София, където се разкриха нови възможности пред мен.

Училищните ми години минаха доста спокойно. Преминавайки в прогимназиалното образование, юношеският ми характер започна да се разцъфтява. Разнообразната любознателност проникваше моя интелект и му даваше подтик специално към научните занимания. Силно влияние върху моето духовно развитие упражни учителят ми по вероучение. Този учител по мироглед спиритуалист, прояви специално внимание към крайно любознателния ми характер.

Аз съм учил в основното училище, което беше близко до една черква и често там, въпреки че в мене не е събудено религиозното чувство към ритуалите, но много пъти съм отивал там, дори съм пял там в хора на църквата. Отначало при прогимназиалното ми образование, онзи учител, който упражни влияние върху мен, беше спиритуалист, а по-късно беше последовател на Учителя Петър Дънов. Той беше много духовен човек. Аз веднъж му зададох въпрос: „Що е Бог?" Той взе и ми нарисува една окръжност. Запита ме: „Има ли начало и край тази окръжност?" Отговорих: „Няма". „Ето това е Бог, онова, което е без начало и без край!" Това ми се заби в главата и досега не е излязло от ума ми.

Преминавайки в гимназията, още в първите години в мен се пробудиха дълбоко скритите в душата ми социални чувства: започнаха да ме интересуват обществените проблеми. В това направление ми упражни силно влияние учителят ни по психология и педагогика. Той по убеждение беше привърженик на диалектическия материализъм и на революционния комунизъм. Това влияние най-силно беше почувствано към завършване на гимназиалното ми образование.

Но когато влезнах в гимназията, този учител марксист се казваше Тодор Павлов. Той упражни силно влияние върху мен. Той организираше в гимназията комунистически ядра. И от спиритуализъм аз преминах в другия полюс - на атеизма и диалектическия материализъм. Макар че не бях напълно съгласен, аз гледах малко по-широко на тези неща. Не ме задоволяваше това и търсех загадката на много неща. Отговор нямаше.

Тодор Павлов беше мой гимназиален учител. Той бе роден на 14. 02.1890 г. в гр. Щип, в Македония. Той завършва философия и педагогика в Софийския университет в 1914 г. Учителства в град Лом от 1910 - 1911 г., а идва в гр. Казанлък като учител от 1914 - 1915 г. Теоретик и идеолог на диалектическия материализъм, марксист, комунист, професор от 1932 - 1936 г. в Москва по диалектически материализъм. След 9.IX.1944 г. е един от тримата регенти на малолетния цар Симеон II от 1944 - 1946 г. Той е председател на БАН и член на Политбюро на ЦК на БКП от 1966 - 1976 г. и член на ЦК на БКП от 1957 - 1977 г. Той не бе случаен дух и не бе случайно проекция като личност в политическия живот на България.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ