Момичето едва понасяше тези забележки, понеже бяха направени пред офицера. А евреинът знаеше, че то вече беше влюбено в офицера и затова беше така груб! То изчака да млъкне и започна с престорена възторженост:
- Грешка, грешка, грешка! - Защото искаше по-скоро да ликвидира този въпрос. - Знаех, че не трябва, знаех как трябва, но съзнанието ми не беше будно. Повече няма да се повтори!
-За какво си мислила? - подметна вече на шега евреинът, и погледна офицера. - Момичето се изчерви леко.
Христов веднага влезе в ролята на кавалер:
- Какво толкова, голяма грешка, че била поставила книгите на Ницше върху бюрото на господин Дънов! Било нарушение на някакъв мним закон, това е формализъм, мистични забежки! - каза на английски Христов, също без да гледа евреина.
- Грешка, грешка е, господине! - с маниер и грация му отговори мило момичето. Много Ви моля, не говорете повече за това, друг път ще Ви обясня подробно.
Христов се подчини и нищо повече не каза. Но си помисли: „Щом всички говорят така добре английски, трябва да са масони или някакви английски агенти! Англичаните са като тревата троскот, навсякъде пущат корени и здраво се захващат, сигурно са пипала! Интересно, как досега не ги е подушила властта?” - И тази мисъл се задържа продължително в главата му.
Учителят го наблюдаваше, и по свой начин следеше мислите му. И след като остави напълно да се доразвие тази мисъл, заговори тихо:
- Добре помислихте, но не вземайте окончателно решение, че е така. Оставете мисълта си свободна да търпи промени и корекция, защото много и скоро ще се уверите, че аз съм агент само на Бога.
Големите очи на Христов, досега присвити, широко се разтвориха от изумление!
- Пак познахте какво мисля! Как правите това? - Вместо отговор, Учителя каза:
- Господин офицер, да Ви запозная с господина - и му посочи евреина*. - С него може да дискутирате, той познава историята на философията. [*Евреинът е Моис Басан. Виж „Изгревът”, т. 8, с. 275-278; т. 15, с. 276-277 - „Швейцария”.]
Двамата - евреинът и Христов си стиснаха ръцете, измериха се с поглед като борци преди започване на борба. Още веднаж ток от страх прекоси тялото на Христов! И този път той се хвана в страх, и силно се ядоса!
Тук трябва да забележим, че Христов беше чел много, писал, спорил, наблюдавал другите като опитен разузнавач, но днес за пръв път така обстойно и обективно наблюдаваше себе си. Това бе един от първите и важни уроци, които Учителят му даде вече като ученик, без което самонаблюдение ученикът не можеше да направи нито крачка напред!
Момичето разбра, почувствува, че Христов се уплаши! Кадифяна ръкавица, помилва женското й тщеславие. В нея пламна Брунжилда! С цялото си същество тя пожела Христов и евреинът да се състезават за нея, тя да бъде царицата на двубоя - скрита зад паравана „Философската истина”!
Момичето обичаше евреина, но от днес то заобича и Христов!
Още когато го видя в двора, тя го видя в огледалото на женското си сърце като красив арабски жребец, на когото волната мисъл препуска в пустинната шир на живота.
Тя искаше двамата да ги има едновременно, да ги съчетае в един. Офицера тя обичаше за младежката му необузданост, мъжественост, красота, блестяща униформа... Тя щеше да открие у него още много и много качества, които много се харесваха и на другите жени. Но всичко това беше външно, повърхностно, а имаше и нещо друго, което идваше от дълбоко и далеко, нещо, което е било през вековете.
Жените или обичаха или мразеха Христов - безразлични нямаше!
Тези. които получаваха благоволението му, го обичаха, а пренебрегнатите го мразеха до смърт!
Тя обичаше евреинът за съвсем друго - за голямото му богатство! Той никога не беше работил, живееше от рента, която получаваше от Америка. Обиколил беше почти цял свят, знаеше много и беше умен. Тя го чувствуваше като мъдър баща, понякога го виждаше като вековен дъб, а друг път като самия Зевс. Той можеше да говори по цели дни и вечери, да отговаря на всички въпроси най-изчерпателно. Обичаше го за елегантната му външност, за силата и тежестта, които лъхаха от маниерите му. Особено се възхищаваше от красивата, стройна, елегантна цветиста и непоклатима от нищо философска мисъл и най-вече, от необоримата му логика. Никога не беше го виждала победен, и не можеше да си го представи да бъде победен! Фантазията на момичето беше изпреварила далече отношенията между двамата бъдещи диспутанти.
Тя виждаше как ще протече спорът..., какво отношение ще вземе към победителя и към победения. Тя мислеше, не, по-точно - тя знаеше, че още при първата схватка офицерът ще бъде притиснат до стената.
В душата си беше негова! Мислеше си: и като победен ще го обича, дори повече, защото тогава той ще има най-голяма нужда от нейната любов! Тук вече говореше любовта на майката и сестрата - по-силната любов на майката към по-слабото, нещастното и болно дете.
При животните, в борбата за самката, последната отива при победителя. Тук беше събудена по-висша любов. Водите течаха отдалече, много отдалече, а изворите бяха в душата. Диспутът беше една друга форма на борбата за самката. Душата й беше като фокус, в който се кръстосваха, пресичаха различни течения на любовта, те се сплитаха по най-различен начин, а техните комбинации вземаха най-различни варианти и нюанси. И може би, защото предварително изживя диспута и всичко преди него и след него, предвкуси всичката му сладост, той изгуби смисъл. Затова диспутът не се състоя.
Момичето погледна офицера с красива и кокетна усмивка, която цъфна като роза на зачервеното му лице, като божур сред полето и запита предизвикателно:
- Господине, на какъв език искате „Антихриста”?
- Много естествено, и без друго трябва на немски! - Превари евреинът и отговори вместо Христов, като едновременно с това измъкна от купа книги последното издание на немски и му го подаде вежливо.
Нови тръпки на страх и яд прекосиха снагата на офицера! Той вместо да вземе книгата, процеди през зъби:
- Прочетете 58 и 59 глава.
Всички знаеха, че той не знае немски! Евреинът и момичето си размениха уж дискретни усмивки: „Иска да диспутира върху Ницше, а не знае немски!... Какво е Ницше, освен в оригинал!... Не е чел нито Кант, нито Хегел, нито класиците в оригинал!...”
Същите мисли прекосиха и съзнанието на офицера. И в душата му те се отразиха с размерите на възпламенен взрив, почувствува го като плесница на публично място. Под лъжичката му нещо затрепери, запърха като ранена птичка... Христов помисли или видя пред очите си картината, представляваща срещата на Хектор и Ахил пред стените на Троя. Учителят бързо се намеси:
- Сестра, рекох - вземете, четете и превеждайте „Антихриста”, 58 и 59 глава така както казва господин офицерът. После се обърна към блажено усмихнатия евреин, който още не беше седнал.
