- Могат да се дадат хиляди обяснения - започна Учителят, и нито едно от тях да не е вярно, макар логически да са обосновани. Например сънищата - подхвана Той нова мисъл под форма на пример, с което щеше да постигне няколко цели, но винаги държеше главната цел - да каже нещо за съществуването на невидимия свят или да го поясни или допълни... За тях са дадени и дават много обяснения, и всички имат претенциите да са научни, но са частични, могат да обяснят само конкретни сънища, но има сънища* които не могат нито с едно от тях да се обяснят. [*Виж „Изгревът”, т. 5, с. 279-282.]
- Кои са те? - Христов се водеше по мислите на Учителя, изостави своята линия. Учителят го виждаше, но следваше Своята - да засее колкото може повече идеи.
- Пророческите - сънувани от хора, които нямат нищо общо с пророкуваното събитие. Те са на голямо разстояние от събитието или случката, и я виждат на сън или на яве много време преди да е станала.
- Например? - запита Христов.
Учителят, макар и да не обичаше да Се занимава с подробностите и даденото от другите, сега отговори:
- Ще ги намерите записани в западната литература по въпроса, изследвани и записани от представители на официалната наука. И Вие ще пророкувате.
С това обърна нова страница от бъдещото, събуди едно ново чувство в душата на Христов. Той загатна за сънищата още и, за да види къде ще се определи Христов - към науката, мистиката или към жените. Христов обичаше жените и разговорите за тях му бяха приятни, затова остави коравите форми на логиката и нагази в блатото на чувствата. Запита на шега:
- Ще срещна ли и Суламита?
- Да-отговори Учителят, и го загледа по особен начин продължително. Може би търсеше картината на миналите им отношения.
