Христов Го гледаше и слушаше, и си мислеше: „Как може толкова много неща да не зная днес, нищо да не съм чувал за тях?! Като, че съм паднал от небето на някаква съвсем нова земя!”
- Тези неща има ли ги някъде писани?
- Разбира се, има цяла наука, наречена Кабала. Върху нея има много писано на всички европейски езици, но най-много и съществено - на еврейски. Има хиляди страници окултна литература, това на запад е нещо много обикновено.
- Пак си мисля, как можете така сериозно и несмутимо да ми говорите за тези неща - като че ли всичко това е абсолютна истина?
- За твърдата храна трябват здрави зъби, силни челюсти, добро и здраво храносмилане, и най-важното - да бъде човек гладен. Още колко много неща стават във Вас и в света, които не знаете, защото сте още като новородено дете със затворени очи! Вие не сте мярка за знанието и науката. А това, което мислите, че знаете, не е така както го мислите.
Христов вече гледаше много сериозно Учителя и спонтанно Го запита:
- Искате да кажете за Кантовия... светът независимо от нас ли? -Учителят продължи, като че беше съгласен с мисълта на Канта:
- Това е казано още преди 2 000 години: „Светът в Лукаваго живее”, т.е. светът е непознаваем... предмети и вещи няма. Светът е едно цяло - тяло на Бога, и ние живеем и се движим в него. Едни неща са много големи, а други много малки, едни са много далеч от нас, а други - много близо. Едните и другите, са непознаваеми. Интервалите, през които нашия живот се развива, са много малки в сравнение с тези на живота изобщо. Човешкото съзнание се прекъсва, а животът е непреривен, непрекъснат.
- Ясно ми е откъде сте се ползвали, и аз съм ги чел. Но има ли начин според Вас да се познае светът такъв какъвто е?
- Има.
- Вие познавате ли го?
- И Вие ще го познавате. Над нас има същества с несъмнено по-големи възможности. Хората не са мярка на знанията, нито са някакъв особено важен фактор в живота, както обикновено си мислят. Хората на Вашата наука с техните допотопни знания, мнения и изводи са за посмешище на по-напредналите същества!
