63. ЯДКАТА НА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
- Пардон, пардон, преди това ми отговорете на друг по-важен въпрос, за да не го забравя. Кажете ми с няколко думи, в какво конкретно се състои ядката на Вашето Учение, ако има изобщо Учение?
Учителят съвсем леко поклати глава одобрително и заговори:
- Рекох, ядката на Божественото учение е Любовта, Мъдростта и Истината.
- Дайте определение на всяко едно! - бързо и нервно забеляза Христов.
- Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот. Мъдростта - без което никакво движение не съществува. Истината - без което никаква граница не съществува.*
[*Любовта е енергията, която излиза от центъра на Вселената. Мъдростта е свят, където се осъществяват и създават формите на живота на Земята. Истината е свят, определен от Божествената Слава, което означава Светлина - Светлината на Бога.]
- Още по-конкретно, ако обичате - цял концентриран помоли Христов.
- Любовта е начало на всяко битие, Истината е крайният предел на битието, върховната му цел.
- А зад Истината? - запита дълбоко от себе си офицерът.
- Зад Истината няма нищо! Зад Истината не може да се отиде! Всяко нещо, което е сътворено, след като се движи, най-после ще опре до Истината...
- Повтарям въпроса на Пилат: „Що е Истина?”
- Истината не може да се каже, тя се живее.
- А Мъдростта?
- Това, което се движи по средата между Любовта и Истината и оформя нещата, е Мъдростта.
- Много неясно, но все пак приемам. Кажете ми сега и това от Учението Ви, което по Ваше мнение е неразбираемо за мене?
- Няма смисъл.
- И все пак, искам.
- Това, което не знаеш и не разбираш в света, е неразбираемата за теб страна на Учението ми - с шеговита усмивка му отговори Учителят.
- Това не ме задоволява.
- Ще ти кажа неща, които ще те задоволят.
- Но още сега, за да ги включа в моя план. Извинете ме господин Дънов, че подхождам към Вас както учител към ученик, но Вие подведохте въпроса така...
Учителят, Който никога не прекъсваше събеседника си, сега го прекъсна:
- Формата не е важна, не е тя, която определя учителя и ученика -съдържанието и смисъла са решаващи.
