Събирането на братя и сестри у нас, в наши дни, започна от 1970 г. месец април, след заминаването на сестра ми Цветанка. В начало събиранията бяха за помен на сестра ми Цветанка и постепенно се превърнаха в редовни събирания в ден сряда за четене на беседи от Словото на Учителя.
Над 200 броя братя и сестри от София и провинцията преминаха за една година през нашите събирания у дома. Брат ми Иван Михайлов през 1972 г. бе взел разрешение от Кючуков, директор на Вероизповеданията, да се събираме у дома. Беше отворено едно малко прозорче за Бога, бе дадено едно малко кандилце, бе открит пътя за съживяване и възобновяване живота на Братството. До този момент, след процеса 1957/58 г., беше забранено да се събираме.
Започнато с няколко души, постепенно броят им растеше и достигна 50-60 редовни посетители. Апартаментът бе твърде тесен за тях.
При срещите се работеше както при Учителя - с песни, молитви, беседи и накрая пак молитви и песни. Всички братски празници се празнуваха. Разговорите бяха все за Учителя.
През 1972 г. месец октомври 29, брат ми си замина. Групата продължаваше да работи. А през 1973 г. получихме писмено разрешение да заместим брат ми Иван Михайлов - бяхме упълномощени двете рождени сестри - Люба и Драга Михайлови.
През 1973 г. получихме писмо за разрушаването на Бивака на Витоша. Той бе разрушен от едно трудово поделение войници. Ето и писмото:
Стопанска дирекция „Благоустройство" - С Г Н С клон: С Р Г П „Лесопаркове" - ул. „Екзарх Йосиф" 12
N 375 До
от 7.III.1973 г. Драга Михайлова Иванова
София бул. „Евл. Георгиев" № 138-А
ТУК
Към № 180 от 31.I.1973 г.
Напомням Ви, че срокът за събаряне на незаконно построената и стопанисвана от Вас каменна постройка и дървен клозет в м. „Железни врата, отдел 62 м от Н П „Витоша", изтече.
Ако веднага не съборите незаконно построената постройка и не освободите терена, съгласно чл. 46 от Закона за горите и чл. 35 от Закона за защита на природата, ще ви съставим акт и ще съборим постройката за Ваша сметка.
