48. ЧОВЕКЪТ ИДВА ОТ МИНАЛОТО СИ, КОЕТО НЕ ГО ВИЖДА
Стаята на Учителя Му служеше и за кабинет.
Тя беше обикновена, бяло варосана стая, без тапети и картини: маса, няколко обикновени стола, легло, окачалка и три големи шкафа препълнени с книги и нищо повече.
Правеше впечатление, образцовата чистота! Мебелите бяха симетрично подредени, те бяха боядисани бяло или в светли тонове.* [*Как изглежда стаята на Учителя - виж в „Изгревът”, т. 12 -снимките на ул. „Опълченска” 66 - № 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26.]
Бодри, смели и опнати войнишки стъпки разтърсиха задрямалата в своята старост къща. Изтритите от ходене по тях и миене дъски заскърцаха, заохкаха като старец под тежкия ботуш на времето. Но Духът на къщата -Учителят - не помръдна, косъм не трепна от главата Му! Не току така се казваше Петър Дънов - каменна основа.
След студа и вятъра на двора, мека и приятна като милувка топлина облъхна Христов. Той устреми орловия си поглед към Учителя, както войник към генерал, когато рапортува. Удари силно токовете на ботушите си, шпорите звъннаха като сребърни звънчета и предупредиха, че влиза офицер. Застана мирно, отдаде чест, сне си ръкавиците и пристъпи две крачки напред по протокола. Всичко направи с особена грация.
И двамата си подадоха ръцете, както борци при започване на борбата Офицерът бързо, отсечено и неразбрано си каза името и веднага заговори, като че се втурна в атака:
- Тази сутрин като гледах и слушах тези наивници как Ви зяпаха в устата както слепци Слънцето и слушаха до захлас глупостите Ви, идваше ми да ги хвана и навържа като добитък за клане, и начело с Вас да предам на властта! Искаше ми се също да напълня леките им и кухи глави със словото на пистолета си, да се напълнят и натежнеят, да отворя широко очите им, да извадя памуците от ушите им!... Да видят, да чуят и разберат лъжата и измамата на всичко, което им говорите!
- Не Ви е за пръв път, Вие и друг път сте връзвали и предавали -започна тихо и кротко Учителят.
- Лъжа! - прекъсна Го бързо и остро Христов. - Никого и никога не съм връзвал!...
- Прогресирали сте. Някога убивахте, връзвахте, биехте... сега само се заканвате, после само ще помислите... докато тези желания съвсем се изличат от главата Ви.
- Разберете, не съм убивал, нито връзвал!... Вас не Ви познавам! Днес за пръв път Ви виждам!
- Да, не ме познавате, защото имате да ми дължите. Аз пък Ви познавам.
Офицерът се вгледа в Учителя, и още по-рязко отвърна:
- Не, не, за първи път Ви виждам, аз съм добър физиономист! Да, да, за първи път Ви виждам! А да Ви лъжа - никога, аз не лъжа!
- Това, което виждате е дегизацията ми. Когато я снема, ще ме познаете и ще се засрамите!