След 9.IХ.1944 г. през декември Народният съд осъди Любомир Лулчев на смърт и го разстреляха. Той имаше друг брат - Андро, който беше общественик и политик. Имаше и трети брат - Тошко - той беше най-малкият и идваше на гости често при мене. След 9.IX.1944 г. го изпращат на лагер в Белене по политически причини. След пет години го пускат. Идва той у нас и звъни на вратата. Излизам и гледам, че един човек ми се усмихва. Гледам го - циганин. Чудя се, какво търси тук този циганин. Иска да каже нещо, обаче няма зъби и фъфли. Накрая се засмя: „Не ме ли познаваш? Аз съм Тошко Лулчев и ида от Белене. Но комунистите ми извадиха с клещи зъбите и затова не мога да говоря." Аз го приех у дома и той започна да ми разказва своите патила. Било е ужас. Имало е един голям насип, карали са по него да се изкачват затворниците. Щом се качи затворникът върху насипа, гърмят с пушка и го убиват, и онзи пада от другата страна мъртъв. Слагат го в чувала и после в дупката. Един ден изпращат и Тошко нататък по насипа. „Аз знам каква ще ми бъде участта. Казвам: „Боже, Учителю, на Вас оставям живота си!" Тогава ми се яви брат ми Лулчев във видение. Грабна ме и ме свали надолу. Тези стрелят, но вече във въздуха, а аз съм от другата страна на насипа. Така останах жив. Решиха, че това наказание не ми е малко, да видя как умирам. Така останах жив. Оставиха ме жив, но ми извадиха зъбите с клещи. Защо съм дошъл при тебе? Знам, че ти си смела. Има една работа, която искам да свършим заедно. Преди да си замине Учителя в Мърчаево, Той каза на руснака Владо да издълбае с длето от камък две ръце, които се здрависват. Та това да бъде дружбата между България и Съветска Русия. След като ги изчука Владо тези ръце, показаха ги на Учителя и Той нареди да ги заровят в „Извора на Доброто". Но Любомир Лулчев се възпротивил на Учителя. „Учителю, не искаме с руснаците дружба! Аз не позволявам". Но Учителят го отстранява с ръка, казва му да си върви по пътя и после ги зазидат тези ръце с Владо. А Лулчев беше с германците. После ми се яви във видение брат ми Любомир Лулчев, когато си отървах кожата, и ми каза: „Отиди в Мърчаево да извадиш тези ръце и с длето да ги разделиш!" Ето, аз също пострадах от комунистите. Пет години съм в концлагер, извадиха ми зъбите и сега искам да намеря тези ръце и да ги разделя. Хайде, да отидем заедно."
Аз стоя изумена и не мога да проумея нищо. Разказах на брат ми Иван, а той скочи: „В никакъв случай, ще ви хванат, ще ви затворят и ще ви убият двамата. Освен това, това е решение на Учителя. Как ще разрушите тези ръце, които се здрависват България и Русия, когато е решение на Учителя." Аз не се съгласих с Тошко.
Изминаха една-две години. Срещам случайно Тошко. „Тошко, какво стана, нали щяхме да ходим там, в Мърчаево, да изравяме онези ръце на братската дружба между българи и руснаци?" Тошко се усмихва, навежда се до ушите ми и фъфли: „Бъди спокойна, всичко се уреди." После си показва беззъбата уста и се усмихва. Отминава ме. Значи са изровили и са разделили двете ръце. Ето пример за едно решение на Учителя и пример за едно нарушение от хората на Учителя. Ние трябва да вървим със Славянството и с Русия. Та те разделиха ръцете и ни разделиха с Русия. Аз знам, че Учителят допусна руснаците в България. Ние сме славянска страна и трябва да бъдем с Русия. А Лулчев беше германофил и помагаше на германците. Беше споделил пред Темелко, че се излъчва от тялото си и отива да предвожда немските войски, да се бие срещу руснаците; тогава среща Учителя, как Той води руснаците в небесата да се бият срещу германците. Дойде време, когато руснаците минаха през България и се биха срещу германците. Лулчев отива при Учителя да се моли. Учителят не го приема. „Моля ти се, Учителю, грешка направих. Обичам германците и затова им помагах." А Учителят отвръща: „Не, Русия е славянски народ. Ние сме Славяни и със Славяните ще бъдем." Ето, това бе решение на Учителя. Но Лулчев явно не си научи урока, дори когато го убиха. Яви се на брат си Тошко и му нареди да раздели изкованите от Владо ръце, символизиращи Българо - Руската дружба. Това ще бъде фатално за историята на българския народ. А вие ще проверите как се нарушават Божиите решения на Учителя. Непременно ще проверите. Това няма да ви се размине, защото това беше Божие решение.
