За Христов още от най-ранно детство, най-любимото нещо бяха борбите - отначало физически, после словесни и печатни. Обичаше да се заяжда, и винаги да бъде на особено мнение. В това беше много упражнен, затова беше безумно смел и дързък. Не подбираше нито хората, нито средствата да ги побеждава. От тези борби, понякога излизаше с дълбоки рани. След едно поражение, бяха го намерили заспал върху гроба на майка си, цял облян в сълзи.
Като студент по медицина в Букурещ, със своите спорове направи живота си непоносим, и за четвъртия семестър се завърна в България. С конкурс постъпи във Военното училище, където много пъти беше наказван и последната година изключен, и само за отличния му успех, пак върнат.
В 1908 г. бе произведен подпоручик и веднага деградиран на редник, защото наби началника си, който излъгал. С бой устоял своето самостойно гледище, после се установило, че има право и отново чинът му бил върнат.
Като офицер бил много пъти наказван - понижаван, забавяно повишението му и уволняван! Само благодарение на войната, достигнал подполковнишки чин.
Пръв и единствен издържал конкурс за авиация и заминал за Англия, където също имал много неприятности. Завръща се като пилот 319 на английските кралски въздушни войски.* [*Биографични бележки за Любомир Христов Лулчев - виж в „Изгревът”, т. 21, с. 4-41.]
Взема участие в Балканската война, като наблюдател от балон.
И тук верен на себе си набил началника си, за което бил уволнен с чин капитан, но пак доказва правотата си и възстановен, но върнат в пехотата. Оженва се за дъщерята на генерал Радойков, и само след 25 дни заминава за фронта.
Под върха Ком бил тежко ранен, изгубва 80% от работоспособността си. Назначават го помощник началник на Инженерната фабрика в София.
В 1923 г. след преврата „9 юни” бива набеден, че е земеделец и уволнен* [*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 9.]
Разбира се, борбата и страданията му до тук не спират, те продължават и ще продължават до самата му смърт!
Обаче, днес борбата беше съвсем различна от всички досегашни!
Той щеше да бъде победен!
Всичките му планове и стратегия, щяха да се провалят и обърнат против него! Новото в днешната борба беше това, че не срещна почти никаква съпротива, както се бе случило с Наполеон в Русия, което беше най-страшното! Непрекъснато му се струваше, че нищо не му пречи да победи, но винаги победата много ловко му убягваше.
Беседата беше към своя край. Учителят стоеше все същият - кротък, благ, смирен и непобеден!
Друга една особеност на тази борба беше, че нямаше вече отпущане. Победен щеше да бъде, но работата не беше в това, с това не се свършваше както винаги досега - със страдания, наказания или уволнение. Днес отвън той никакъв удар не получи, лоша дума не му се каза, нито в дилема беше поставен - а чувствуваше реално и дълбоко в себе си, че търпи поражение!
Дори на няколко пъти си помисли - дали зад този старец, наглед толкова нищожен, няма някой невидим дух или нещо подобно, който беше непобедимо силен! Мярна му се в съзнанието мисълта за Христовия свръхчовек.