Някога в България се основаваха много въздържателни дружества, които поведоха отчаяна борба с алкохолизма. Впоследствие, всички членове на тези дружества и главно най-активните им функционери, пропиха и пропушиха.
Същото се случи и с вегетарианците - толстоисти - повечето от тях проядоха месо. А сам Толстой, който беше против противене на злото, уби с тояга един вълк. Той също много писа и се бори против частната собственост, крепостничеството и считаше, че земята трябва да принадлежи на тези, които я обработват. Въпреки това, обаче, той остана през целия си живот крупен земевладелец и притежател на крепостни селяни. Толстой не освободи своите селяни, и не им раздаде земята си.
Той най-добре знаеше кое е Божествено, но постъпваше по животински, по животинския закон - правото на по-силния. Толстой дори направи нещо по-лошо от другите собственици на земя и селяни-той излъга, прехвърли на своите наследници земята и селяните преди да умре. Така големият писател и борец за освобождение на селяните, не притежаваше нито своя земя, нито свои селяни. Разбира се, селяните му останаха крепостни, а земята принадлежеше на тези, които не я обработваха. Може би тази беше една от причините, поради които той толкова много страда и остана разпънат през целия си живот между Божественото начало и животинското в себе си.
Както подполковникът, членовете на въздържателните и вегетарианските дружества, така и толстоистите, а също и всички хора по света без изключение, които критикуват другите, независимо дали са прави или не и с каква цел правят това, попадат под ударите на този безпощаден и неумолим закон на човешкото съзнание.
За съществуването на този закон много хора не знаят, други не му вярват, трети го признават, но не знаят как да се изолират и предпазят. Тук изтъкваме само отрицателното му действие, но той има и положително. Има безброй и най-разнообразни форми и нюанси с още по-различни съдържания.
