26. КАК ЕДНА ИДЕЯ МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ СЪЗНАНИЕТО НА ЧОВЕКА
Хората в някой отношения са като рибите. Светът за тях е примамка, подобна на стръвта на въдицата, която те апетитно поглъщат още от първия ден на раждането си. По този начин светът става съдържание на тяхното съзнание, променя ги по съответен начин, и нищо вече не е в състояние да ги освободи от това, което са приели. Оковите, с които е бил прикован Прометей на скалата, приличат на гнили въжета в сравнение с тези неосезаеми, но по-реално съществуващи окови на съзнанието, идващи от неговите възприятия на външния свят. От всички окови човек може да се освободи, но от това, което е станало съдържание на съзнанието му -никога.
Подполковникът „се хвана на въдицата” - погълна в себе си Дънов и Учението Му, яде от плътта Му, пи от кръвта Му - идеите и Словото Му и сам се окова в тези невидими окови!
Въпреки това, обаче за него беше щастие, че се хвана за Учителевата въдица, защото щеше да бъде изтеглен в един по-добър, по-съвършен свят от този, в който той бе до тогава!
А какво е положението на рибата, хваната от обикновен рибар? Тя ще влезе в света на тенджерата с кипяща вода или в тигана с вряло масло, и от там ще се озове в ада.
Този офицер, който мислеше, че всичко знае и може, който даваше съвети на хората и мислеше, че оправя живота на хората... а тъкмо той не знаеше, че всеки който не иска да възприеме една идея или Учение, не трябва нито да я приема, нито да я отхвърля, още по-малко да я критикува, да се бори с нея. Изобщо не трябва да се занимава с нея, защото, каквато и връзка да направи с тази идея, без да иска той вече я вкарва в себе си, прави я съдържание на съзнанието си!
Съзнанието му се променя по съответния начин, то вече не е това, което е било до приемането на идеята. Идеята в съзнанието му пуща корени, започва да расте, докато един прекрасен ден го завладява, става негова доминираща идея - негова съдба.
Но подполковникът не беше първият и единствен „учен”, „критик” и „многознаещ”, който правеше тази фатална грешка. Много преди него, прабаща му Адам пръв направи тази грешка и даде линия, посока на своите бъдещи поколения. Хората от тогава до сега, все повтарят неговата грешка.
