Трамвая спря. Той заслиза. Но още, когато беше на първото стъпало, камбаната заби. Той се изненада, спря се за миг и тихо си каза:
- Пак някой е умрял!...
- Не господин подполковник, камбаната бие за Божествена литургия - Богослужение! Смърт не съществува! От умрялото, заровено зърно в земята, пониква ново растение. Камбаната бие, това е радостта на небето, тя известява в ангелския свят, че в господин подполковника старото ще умре, новото се ражда.
Цялото небе с всичките му йерархии сега се радва!
Той бързо се обърна и видя непосредствено зад себе си работника от фабриката - „белия брат”.
- Добро утро, господин началник, и аз отивам на беседа. Радвам се, че ще чуете Истината!
Подполковникът го изгледа смразяващо, и процеди през зъби злъчно:
- Луд! И тук ли? Простак такъв! Утре ще те науча! - И слезе на тротоара.
Две ученички, хванати под ръка връхлетяха върху му! Пенснето му увисна на верижката! Те се отдръпнаха и забързаха, смеейки се високо! Стана му приятно! С поглед ги проследи, и като си намести пенснето, тръгна след тях. Едната се обърна и му подметна:
- Този е най-елегантния офицер, когото съм виждала! Каква красива фигура!
- Щеше да бъде идеален, ако очите му не бяха толкова големи като на нощна пеперуда - отвърна другата. - След няколко крачки той ги остави, и тръгна по улица „Опълченска”.
- Това е символ, господин началник - жената, която съблазни Адама, опита се и Вас да съблазни! Това е стара история. Сатаната искаше чрез тези ученички да Ви отклони от Бога, да не чуете Истината и станете свободен човек - каза работникът, който беше тръгнал след него.
- Млък! Невъзпитано куче! И на улицата ли със своите проповеди?
Избърза напред. После тръгна бавно. В походката му се чувстваше мощ, сила, самонадеяност, като че обутите му в прекрасни ботуши крака, не носеха човек, а Бог.
Той пристъпваше, както би пристъпвал призваният да събори Бога от небесния Му престол и сам да го заеме.
