Според библейската легенда за грехопадението на първите човеци, Адам и Ева били създадени по образ и подобие на Бога - те били духове, които не познавали страданието! Но дяволът ги излъгал, съблазнил ги и те познали доброто и злото - страданието, и изгубили безсмъртието си. По това време те били облечени в тела - превърнали се в материални.
Ева яла от забранения плод и родила Каина, дала на Адам да яде от същия плод, и родила Авеля.
Синът на дявола - Каин, убива брат си Авеля и слага начало на братоубийството, на борбата между живота и смъртта и на двете ложи: ложата на злото и ложата на доброто, или Бялата и Черната ложи.
Родоначалник на Черната ложа е Каин и баща му - дяволът, а на Бялата - Авел или брат му Сит.
От тогава започва една безкрайна борба между тези две ложи, една безкрайна броеница от страдания, мъчения и смърт, които продължават и до днес. Борбата между Каин и Авел (Сит), продължава и след тях между техните семейства, родове, села, градове, държави... Тя става все по-сложна, разнообразна, и взема все по-големи и по-големи размери!
Едно зърно оттази безкрайна броеница, представляват и четиристотин и тридесетте години на страдания на евреите под египетско робство. Потоци от сълзи и реки от кръв биват проляти.
Евреите опитват всички средства, за да се освободят, и като не успяват, принуждават се да се обърнат с молба към Бога.
Бог им изпраща Мойсей, който ги извежда от Египет - освобождава ги, но страданията им не престават! Започват нови четиридесет години* на страдания в пустинята, които завършват едва, когато всички евреи излезли от Египет измират, когато умира и водачът им Мойсей.
[*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 589-615. Има грешка! Да бъде: Сатурн опозиция на Уран - опозиция е 180° - с. 589.]
Но преди това той посява семето на надеждата в душите им, че ще бъдат освободени. Той им предсказва: „Господ Бог ще ви изпрати пророк като мене, него слушайте.”
Но до тук страданията не свършват. Идва вавилонското робство. Посятото семе в разораната от страдания душа на народа, се полива от нови потоци сълзи и то буйно расте. След тези идват нови страдания, и пак страдания!...
Обаче, за да не изсъхне тази нежна фиданка на великата надежда, след известно време идват пророци между народа, които със своето слово, живот и предсказания я подхранват - плевелите плевят, за да не бъде заглушена, разкопават корените да расте по-буйно.
Исайя - този мощен пророк, се обръща към многострадалния си народ с думите: „Ето, Господ обязява до край Земята, кажете на дъщерите Сионови: „Твоят спасител иде.” Но дните, годините, вековете минават, страданията продължават нестихващо, а Спасителят не идва, народът губи вярата си.
Тогава идва великият Йеремия, той плаче заедно с народа над неговите страдания и отново повдига и закрепва надеждата му: „Ето, настават дни, казва Господ, и ще вдигна на Давида праведна младочка и ще се възцари цар, който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на Земята.”
Но страданията продължават, народът пак се отчайва! Тогава идва пророк Михей, който казва: „И ти Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите юдини? От тебе ще излезе Оня, Който трябва да бъде владика в Израел, и чийто произход е от край време, от вечни дни.” След него от вековете се провиква пророк Захарий: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай дъще Ерусалимска, ето твоя цар идва при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица.”
И каква беше трагедията на евреите след толкова страдания - когато дойде техния Спасител, те не Го познаха и останаха да страдат още хиляди години!
______________________________________________________________ 1 В текста са отбелязани със звездичка - 1 и въведени в скоби - [ ] бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев, чрез които той отваря материала и го завързва и прикачва за „Изгревът”!
