| Алтернативен линк |
31. Цеко
Цеко беше много интересен. Говореше в рими. Римуваше думите. Казваше за себе си: „Аз съм Цеко, дошъл от далеко!" Учителят му беше казал, че някога в предишно прераждане е бил голям поет, но е съгрешил и затова днес е на такова дередже. Работеше на Изгрева, помагаше на всички, беше много работлив. Учителят в една беседа бе казал, че ученикът трябва да вечеря преди залез слънце. Но веднъж Цеко се улисал и пропуснал да вечеря, и слънцето залязло, а той бил гладен. Тогава се качил на едно високо дърво и оттам, от високо гледал слънцето, изваждал от торбата, която имал и така е ял. Хранел се е отвисоко и гледал слънцето. Така изпълнил съвета на Учителя. Когато това казали на Учителя, то Той се захласнал да се смее. Беше му малко слаб ангелът и налиташе на млади момичета. Симеон Симеонов се сърдеше, че Цеко му закачал дъщерята, която се беше замомила.