Виждали ли сте как есенно време пъстървите скачат срещу водопадите и бързеите? Наистина, силни пъргави риби! Засили се пъстървата във вира и скочи срещу водопада. Виждал съм някой да преодоляват един бой височина. Това е радост от живота, опиянение от силата!
Зрението на пъстървите е остро. Искате ли да ги наблюдавате, не се обличайте с пъстри дрехи, но със сиви или зелени, за да не се отличавате много от камъните и тревите. Не правете никакви резки движения, стойте тихо и спокойно. Пъстървата е чувствителна даже и за мислите на човека.
Лежах на затоплената от есенното слънце канара над големия вир на Габровница и наблюдавах пъстървите. Те преминаваха в изумрудените води като сенки, светкавично.
Вглеждали ли сте се в изумруденото вълшебство на големия вир? Тук ще видите цялото богатство на зеления цвят - от златисто-зеления, наситен със слънчева светлина, до тъмно зеления цвят на глъбините и подмолите. Рибите се засилват във вира, изкачат из водата и се хвърлят срещу водопада. Виждал съм някоя риба да падне при скока в самия водопад, но тя пак има сила и енергия да излезе срещу водата. Затова пъстърви има и в най-горното течение на реките.
Гледах и се радвах на силата и красотата на живота, на неговата първична красота. Тук царува мир. Човек пътува в него, забравя малкия личен живот и се приобщава към Големия живот.
На срещния бряг на реката излезе мечка. Тя беше голяма, вървеше спокойно, а в краката й се въртеше и играеше мече. Мечката се спря на брега и се загледа във вира. Тя виждаше скачащите риби и нещо съобразяваше. След това нагази във водата, дойде до големия объл камък и се прилепи до него.
Като се успокоиха, рибите пак започнаха да скачат. Тогава мечката с един замах на лапата си изпращаше пъстървата на брега. Мечето играеше със скачащите на тревата пъстърви - ту ги нападаше, ту бягаше. Така мечката изхвърли пет-шест риби на брега и излезе. Тя се отърси добре. После събра с уста лова и направиха с мечките угощение. То за пръв път ядеше такава храна, и тя много му хареса.
Доволни, те пак изчезнаха във вековните гори, където бяха господари.
Има нещо тайнствено, първично в този живот, в тази песен на водопадите, в която можеш да чуеш и думи и смях и жалби. Вслушвали ли сте се в песента на водопадите? Вникнете в нея - тя е песен на Великия живот!
