Бях ученичка в осми клас. Един от пръстите на дясната ми ръка ме болеше. Беше се инфектирал. Бях изрязала с ножичката кожичката около нокътя и бе станала инфекция. Пръстът се поду и китката отече. Страхотни болки. Отиваме майка ми, брат ми и аз при Учителя. Те ме водят и ме подпират, а аз едвам вървя. Учителят прегледа пръста и каза: „Ще сложите квас на пръста." Разтичахме се и намерихме квас. Тогава жените месеха хляб вкъщи и имаха винаги квас. Тестото трябваше да втасва, след това го омесваха и след това го слагаха във фурните, където го печаха. На другия ден отиваме отново при Учителя. Развърза пръста ми. На едно място бе пробило и леко изтичаше гной. Учителят взе пръста ми, хвана го с двете си ръце и започна да го изстисква. Излезе много гной. Аз плача, викам от болки и скачам. Учителят едвам ме удържа. Като държи здраво ръката ми ,изстисква гнойта от пръста ми. Казва ми: „Голяма балерина си. Била си голяма балерина навремето и пак ще станеш такава." „Не искам балерина. Искам учителка да стана." Учителят се усмихва. После се обърна към Савка и нареди да донесе от рилската вода. Тя отиде и донесе едно шише, натопиха едно парцалче с рилската вода и Учителят го превърза. Така пръстът на балерината оздравя. А преди това бяхме отишли при един лекар и той бе казал, че това е панарициум, и че трябва пръстът да се реже, като се направят отвори на него, за да изтече гнойта. А това нещо го направи едно парче квас за една нощ.
