Учителят беше дал едно малко упражнение: когато се чувствуваше изморен, изтощен, отпаднал, намери едно хубаво здраво дърво и облегни гърба си на него, като туриш лявата си ръка отзад на кръста, с дланта на дървото, а дясната - отпред на слънчевия възел, с дланта към него, известно време стои така съсредоточено, и като се свържеш с големия живот, ще почувствуваш приток на сили.
Един от нашите възрастни братя направил това упражнение в градината, като се облегнал на една ябълка. Скоро той чува в себе си тихия глас на дървото: „Помогни ми - нещо ме стяга, нещо ме мъчи в основата на стеблото!” Братът се навежда, изчиства тревата и вижда дебел тел, увит около стеблото дълбоко впит в кората. Отива в къщи, взема инструменти, връща се и освобождава дървото. - „След като освободих дървото - казва той - и аз почувствувах облекчение и една малка радост.”
Ние имаме много опитности и знаем, че живота е Един, и когато човек изпълни повелението на тихия глас, изпитва една малка радост.
