Йосиф беше полкови свещеник на най-добрия полк. Беше прекарал три войни една след друга. Той имаше и някакъв чин, но живееше с войниците при същите условия - хранеше се с тях. Писма не получаваше, нито колети, нито пари.
Когато полкът влизаше в атака, Йосиф вървеше начело изправен, никога не се навеждаше, никога не залягаше. Той не носеше кръст в ръцете си, а парабел, с който разчистваше понякога досадни врагове. Лъжата и лицемерието не обичаше: Щом сме решили да воюваме, ще воюваме! Беше най-добрият стрелец в полка, мълчалив и затворен. В тези тежки времена никой не беше виждал усмивка на лицето му. Най-обичаше да прекарва сам. В своите грижи войниците винаги намираха при него утеха и подкрепа.
Имаше само един приятел - немският летец Ханс Л ьове. Когато Льове се приземи за последен път и го измъкнаха от кабината целия надупчен с куршуми, Йосиф не се отдели от него. Льове му придаде книжата си: „Моля, изпрати това в къщи!” Мълча дълго време и после с умоляващ глас каза: „Би ли се погрижил за Улф?”
Като чу името си, Улф, който лежеше при краката му, дойде до господаря си и завре глава до гърдите му.
Улф беше голямо, силно куче - вълча порода. То не се отделяше от Льове и винаги вървеше с него. Когато господарят му излиташе, Улф лягаше на летището и чакаше.
Льове прегърна главата на умното животно с две ръце, притисна я към гърдите си, затвори очи. Така двамата приятели преседяха дълго в безмълвен разговор. После Льове взема ръцете на Йосиф, покри ги със своите и ги притисна до главата на Улф. Улф помириса тези ръце. Тяхната миризма се смеси с тази на господаря му. Този мирис той никога немаше да забрави.
- До тук бил пътят! - пошепна летецът.
Улф лежа три дни и три нощи на гроба му. От време на време виеше като вълк - протяжно, сърцераздирателно. Войниците щяха да го застрелят, ако да не ги беше страх от Йосиф.
След това Улф следваше Йосифа тъй както по-рано следваше господаря си.
Йосиф сънува сън. Когато се събуди, беше го забравил, но едно изречение остана в съзнанието му: „Изтеглете се на втората позиция!”
Говори с ротния. Същата вечер ротата се изтегли незабелязано. На сутринта започна невиждана канонада - барабанен огън по първата позиция с най-тежки оръдия. Ако ротата беше там, човек немаше да се спаси!
След няколко дни Йосиф пак сънува сън. Той се беше заличил, но от съня едно повеление остана: „Изтеглете се назад!”
Знаеха, че фронтът е скъсан, но немаше заповед да се изтеглят. Този въпрос решиха сами. Едва се изтеглиха и окръжението стана!
