Някой пита: „Скърбят ли животните?” - Скърбят и тъгуват! Спомням си една случка:
В съседния до нас двор живееха петел, две кокошки и една патица. Сутрин хазяйката ги викаше шумно, като им пръскаше храна.
Правеше впечатление, че петелът се беше повече привързал към патицата, отколкото кокошките. Пък и патицата се беше привързала към него.
Всички живееха задружно и все заедно ходеха. Понякога петелът, като намереше лакомо късче, ще повика птицата на своя език: ко-ко-ко, и ще й го отстъпи.
Вечер всички се навеждаха на една върлина, бялата патица до петела.
Един ден бялата патица изчезна - отиде в тенджерата на хазяйката.
Как почувствуваха, как разбраха птиците това?
Този ден в двора беше тихо. Кокошките и петелът стояха накацали на върлината и целият ден прекараха там с глави под крилата. На виковете на хазяйката не слязоха за храна.
